Лични граници: Какво и как да обясним на малкото дете

Говорим на всякакви теми с децата си, но като че ли от неудобство избягваме подробности за всичко, свързано с тялото.
Използваме ефемизми, наричаме гениталии с приемливи за семейството прякори „шнурче“, „писе“, „ коте“ и се чувстваме неудобно да влизаме в подробности. Струва ни се излишно и твърде рано. 
Но е разумно да намерим начин и от най-ранна възраст да говорим, да му разкажем кои са интимните зони, какво е "лично" как да се пази, за да го предпазим от педофили,  предупреждава майката на три деца и писателка Джанийн Сандърс. 

Ето нейните съвети:

1. Назовавайте частите на тялото

Майка разказва на детето си. Снимка: Shutterstock

Веднага щом бебето ви започне да се учи да говори, наричайте всяка част от тялото, включително гениталиите, с нейното истинско име, без да се опитвате да измисляте забавни заместители.

То тряба да чуе от вас и да знае значението на думи като „пенис“, „влагалище“, „дупе“, „гърди“ и „зърна“ .
Обяснете му, че тези части на тялото, включително устата, са интимни, а това значи - неприкосновени.
По този начин, ако някой го го докосне в тези области, то ще може ясно да опише какво се е случило.

2. Уверете се, че знае какво е „интимна зона“

Многократно обяснявайте разликата между „лично“ и „публично“, като казвате, че лично и интимно означава само за него.
Например, тоалетната е лично пространство, докато кухнята е обществена, защото всеки може да бъде там.

3. Обяснете му, на кого може да се довери

Научете детето, че никой няма право да докосва интимните му части или да иска да ги види и разгледа. Ако някой направи това, то трябва незабавно да каже на доверен възрастен.
Трябва да каже и, ако някой му показва изображения на интимни части - снимки или клипчета.

Когато детето порасне (над три години), създайте „предпазна мрежа“ – определете трима или петима доверени възрастни, на които може да се довери. Поне един от тях не трябва да е член на семейството.

4. Говорете за чувствата

Дете разглежда макет на човешко тяло. Снимка: Shutterstock

Разговаряйте с хлапето какво означава да си щастлив, тъжен, ядосан и т.н. Опитайте се да го насърчите да говори за чувствата си в ежедневието, например: „Чувстваш се тъжен, защото не те вкючиха в играта или се ядоса.“
Това ще му помогне адекватно да съобщи на възрастните как се е чувствало, когато някой се е държал зле с него или го е притеснил с въпроси и действия.

5. Уверете се, че знае какво е „опасност“ и „безопасност“

Обсъдете ситуации, в които детето се чувства несигурно, например, ако някой го бутне надолу по пързалка, и безопасно, например, когато четете книга заедно на дивана.
Важно е то да разбира разликата между чувствата, свързани с опасност и безопасност.

Обсъдете какво се случва, когато човек усети опасност.
Разкажете му как тялото реагира - сърцебиене, свиване на стомаха, потни длани и т.н.
Нека даде примери дали някога е изпитало тези симптоми. То трябва да знае, че ако изпита или се почувства така, трябва да разкаже на някого от своята „мрежа за безопасност“, че нещо не е наред.
Напомняйте му многократно, че може да ви каже абсолютно всичко и вие винаги ще му вярвате.

7. Говорете какво не бива да остане „тайна“

Една щастлива изненада, като подарък за рожден ден за баба, може да се пази в тайна. Съвсем друго е, когато някой докосне интимните му части и му каже, че това е тяхна обща тайна.
Детето трябва да прави разлика и да знае, че в такава ситуация не трябва да пази тайната, а да каже на някого от своята „мрежа за безопасност“ възможно най-бързо.

8. Когато усети, че нещо не е наред

Многократно повтаряйте на детето си, че то е „господар на собственото си тяло“ и не е задължено да целува или прегръща някого, ако не иска.
Обяснете, че всеки има лични граници – невидимото пространство около тялото – и никой няма право да ги нарушава без разрешение.

И ако някой го докосне, то има пълното право да каже „Не!“ или „Махни се!“, да потърси помощ и да разкаже на родител.

Мона Василева