Как успяваме да видим света около нас
Око. Снимка: Shutterstock
Окото помага на човек да види околния свят. То улавява предметите наоколо, фокусира изображението върху специален слой клетки вътре в очите, а след това преобразува светлинните сигнали в нервните импулси, които се насочват към мозъка, обяснява Татяна Менщикова.
Самото око прилича на малка камера, но структурата му е много по-сложна. То съдържа прозрачни структури, които насочват и фокусират светлината, фоточувствителни клетки, нерви и системи, които регулират количеството светлина, която влиза.

Око. Снимка: Shutterstock
Окото се намира вътре в орбитата и има форма, близка до топка.
Стената му се състои от няколко слоя, а вътре те са прозрачни и през тях преминава светлината.
От вън то е защитено от клепачите, миглите и слъзния филм.
Движението на очната ябълка се осигурява от специални мускули, благодарение на които можем бързо да преместваме погледа си от един обект на друг.
Светлината първо преминава през роговицата, прозрачната предна част на окото. Тя защитава вътрешните структури и в същото време силно пречупва светлината.
Роговицата участва във фокусирането на изображението. Зад нея се намира предната камера на окото, пълна с бистра течност.
След роговицата светлината преминава през зеницата, кръгъл отвор в центъра на ириса. Самата зеница е отвор, чийто размер се променя поради работата на мускулите на ириса.
При ярка светлина зеницата се свива, за да пропуска по-малко светлина в окото. В тъмнина тя се разширява, пропускайки повече светлина.
Зад зеницата се намира лещата – прозрачна и еластична структура. Тя променя формата си, за да фокусира изображенията върху ретината.
Когато човек гледа близък обект, лещата става по-изпъкнала. Когато гледа в далечината, тя става по-плоска.
Тази способност на окото да променя фокуса се нарича акомодация.
С възрастта лещата постепенно губи еластичност, което затруднява ясното виждане на близки обекти.
По-голямата част от пространството зад лещата е заето от прозрачно, подобно на гел вещество, наречено стъкловидно тяло. То помага за поддържане на формата на очната ябълка и пропуска светлина към ретината.
Зад стъкловидното тяло се намира ретината. Там светлината се преобразува в електрически сигнали, които след това се предават към мозъка.

Око. Снимка: Shutterstock
Ретината съдържа милиони светлочувствителни клетки, наречени фоторецептори. Те се предлагат в два основни вида: пръчки и конуси.
Пръчките работят особено добре при слаба светлина. Те помагат да виждаме по здрач и да различим движението, но практически не участват във възприемането на цвета.
Конусите работят предимно при добра светлина и ни позволяват да различаваме цветовете и фините детайли.
Хората имат три основни вида конуси, които са чувствителни към различни диапазони на дължина на вълната.
В центъра на ретината има малка област, наречена макула. В централната й част е fovea centralis, област, където плътността на конусите е особено висока.
Когато четем, гледаме лице или се опитваме да различим малък детайл, те се опитват да насочат изображението точно към тази област. Затова централното зрение е много по-точно от периферното.
Фоторецепторите реагират на светлина и задействат верига от химични и електрически процеси. Получените сигнали се предават на други нервни клетки в ретината и след това навлизат в зрителния нерв.
Зрителният нерв излиза от очната ябълка и изпраща информация до мозъка. Там сигналите се обработват в зрителния тракт и мозъкът формира това, което възприемаме като образ на околния свят.
Затова казваме, че не само окото вижда. Окото събира и трансформира светлинна информация, а мозъкът я анализира и създава зрително възприятие.
Следва продължение: Любопитни факти за окото
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари