Мамо, той защо няма крака

Пътуваме в рейса с 8-годишния Боби, а до нас седи млад симпатичен мъж с ампутирани над колената крака. Въпросът на детето ме прониза в душата: „Мамо, той защо няма крака?“
Каза го високо, без притеснение, така че сигурно и на последната седалка всички чуха. Добре, че се случи непосредствено преди спирката, на която слизахме.

Не знам как успях да съчиня история, с откраднат сюжет от филм на ужасите. Как този батко е сърфист, влязъл е в опасни води в океана, където имало акули и ... така се е случил инцидентът. Разбира се заваляха още и още въпроси, но бях свързани със спорта, с акулите, а не с инцидента.

Сетих се за този случай и затова колко не сме подготвени да говорим на тези теми, когато Mattel представи новата линия кукли Барби – без коса, с пигментация на кожата като при витилиго и в инвалиден стол.
Как да говорим с детето по въпроси свързани с инвалидността обяснява психологът А.Кизино. 

На кого са нужни тези кукли

Тези кукли са нужни не само на децата, които са различни, за да могат да приемат особеностите на своето тяло, но и на здравите, както и на техните родители.
Ако от най-ранна възраст детето се срещне с разнообразието, което съществува в света, то естествено ще приеме различните и ще свикне, че към тях трябва да се отнасяме с уважение.
И точно както може да си играе с кукла в инвалиден стол (оказа че, че този модел е най-продаваният във Великобритания), то може да дружи с хора в подобно положение.

Как да възпитаме толерантност

Когато детето види някой с физически дефект, то изпитва любопитство интерес. В по-късна възраст може да изпита неприязън и тя обикновено се формира под въздействие на родителите. Заради липса на информация, но по-често от страх.

Защо здравите трябва да общуват с тях

Защото така хлапето развива състрадание, милосърдие, търпимост. То се учи да помага, да се грижи за по-слабите, без да очаква нищо в замяна. Започва да разбира, че всеки човек е по своему интересен и може да стане приятел с всеки. Приемайки простия факт, че всеки може да намери свое място, а болестта или инвалидността не е причина за изолация.

Може ли такова общуване да навреди

Родителите често са притеснени, че тежкият недъг може не само да впечатли, но и да изплаши здравото им дете. В действителност то приема информацията за инвалидността спокойно и при среща реагира много по-уравновесено и спокойно от много възрастни.
Негативни преживявания може да има, ако по темата се говори с недомлъвки или, ако се поднесе неприемливо.
Добре е да отговаряте на всеки въпрос, който задава детето, и да предлагате информация като отчитате възрастта му.

Как да отговорим на детските въпроси за инвалидите

Обикновено децата се интересуват от очевидни несъответствия: Защо това голямо момче се вози в количка? Защо той ходи така странно? Защо очилата му са с едно тъмно стъкло? Защо от носа му излиза тръбичка?
Отговаряйте ясно, достъпно за възрастта на детето, без да навлизате в медицински подробности.
Например на въпроса: „Защо е в количка?“, обяснете: „ Защото има заболяване и не може да ходи!“
Ако детето е по-голямо или , ако не знаете какво да отговорите, му предложете да потърсите заедно информация в интернет.

Как да общуваме с дете-инвалид

Точно както и със здравото. Излишното състрадание може да го нарани, също както и ингорирането. 
Не се намесвайте, ако децата си говорят. Ако вашият син или дъщеря иска да дружи с дете, което е различно и има някакъв недъг, не се намесвайте. Нито в игрите, нито в разговорите им. Ако се наложи намеса, нека придружителят на болното да я направи.

Задавайте въпроси. Ако не знаете как и най-добре да се общува с такова дете, питайте родителите му и не се притеснявайте. („Какво би се харесало на вашия син/дъщеря?“ Как е най-добре да общуват децата“ ).

Отделете внимание на детето. Възрастните е добре да говорят не само с родителите, но със самото дете. („Привет, как си?“). Добре е, когато общувате с детето, да сте на ниво и да го гледате в очите.

Предложете помощ. Преди да се спуснете да помагате, попитайте дали вашата помощ е нужна и при всички положения изчакайте отговора. Ако детето има затруднен говор, не бързайте да довършвате изреченията. Не го прекъсвайте, докато не довърши фразата си. След това уточнете дали сте го разбрали правилно.

Повтаряйте и уточнявайте какво правите. Ако е нужна вашата помощ, попитайте какво точно трябва да направите и уточнявайте. („ Искаш да ти помогна да си спуснеш краката?“, „Добре, сега ще завия с количката“)

Не настоявайте да помогнете. Ако ви откажат помощ, не се намесвайте, дори да ви се струва, че положението излиза от контрол. И не настоявайте да помагате.

Мона Василева