6 неща, които категорично не бива да забранявате на детето

„Ако сте родител, ще ви се наложи да сте и психотерапевт“ - гласи популярна шега. Почти е невъзможно да възпитавате дете без травми и психологически проблеми. Но пък може да избегнете най-честите грешки.

Ето какво не е добре да забранявате на детето, според специалисти от detstrana.ru.

1. Да проявява емоции
Истериите и сцените, които детето прави на улицата и на публични места, виковете и сълзите са кошмар за всеки родител. Те се срамуват заради него, чувстват се неудобно, изложени пред публика. Затова с всякакви средства те се опитват да прекъснат подобна изява на емоции. Много често ситуацията е свързана с „кризата на тригодишните“ , когато хлапето тепърва се учи да проявява емоциите си и не може да ги контролира.
Детският психолог и водещ на курсове онлайн „Позитивните решения за родителите“ Екателина Кес отбелязва, че гневът е нормална емоция, която възрастните и децата могат да изпитат в различни ситуации. Нужно е просто да се научат да я изразят по приемлив начин, без да обиждат никого. Чувствата и емоциите не бива да се потискат. Плачът – също. Без значение дали става дума за момче или момиче. Защото това ще пречи по-нататък на детето, когато гради контакти.

2. Да прави нещо самостоятелно и да му се помага
Децата искат да изявят своята самостоятелност. Това е нещо като репетиция за живота им като възрастни. Естествено е, че всичко, което те са залавят да вършат сами ще отнема повече време. И не всеки родител е готов да се жертва и да чака, защото е много по-бързо и лесно да го свърши сам. „Когато детето изяви желание да измие съдовете или да сготви, дайте му тази възможност. Щетите ще се много по-малко от ползата!“, обяснява психологът Олга Вале. И съветва: „Не бързайте да попарите ентусиазма му с обяснения, че ще разсипе, измокри, счупи...Детето искрено вярва в собствените си сили и иска да помогне на мама и татко. Заради забраните често се учи „на безпомощност“.
Децата проявяват самоинициатива обикновено до 7-годишна възраст. Затова е добре да им дадем тази възможност, да ги хвалим и насърчаваме. Кажете че „чиниите са измити великолепно, но следващия път е добре да ги държи по-здраво (ако някоя е била счупена).

3. Да върши „опасни" постъпки
Всичко, което на родителите им се струва, че е опасно, рано или късно детето усвоява и започва да прави. Не е възможно да го предпазят от всички опасности. Може обаче да го научат да ги избягва.
Най-добре е първо детето да премине заедно с родителя си през такива потенциално опасни дейности, а след това да ги пробва самостоятелно. Например, като първоначално го водят до училище и му обясняват къде трябва да е с повишено внимание. Или, когато му дадат детски нож, ножица и така постепенно го подготвят да си пази пръстите, когато работи.

4. Да избира приятели
Много често родителите не одобряват приятелите на детето. Те или „не са възпитани добре“, или го „учат на лоши неща и думи“. Проблемите започват много преди пубертета.
Мама и татко си позволяват да критикуват приятелите на детето пред него, ограничават контактите му с тях, което то приема като голяма несправедливост.
Какво обаче да се направи, ако тези деца наистина не са подходящата компания?
Общувайте и говорете с детето!, съветва психоложката. Колкото по-рано, толкова по-добре. Обясните му правилните и неправилни постъпки, както и последиците. Така ще насочите хлапето към приятели, които го подкрепят и, които се отнасят добре с него.

5. Да изразява мнение
„Не питам теб“, „Кой ти даде думата“, „Затваряй си устата“, „Твоето мнение не интересува никого“ - това са обидни и вредни за детето думи. Чувайки ги, то се чувства незначително и неважно. Смята, че не е достойно за уважение и никой не зачита чувствата му. То расте и продължава да мисли, че никой не се интересува от чувствата му и е по-добре да ги пази за себе си. Това не е добре, защото по-късно то няма да е в състояние да отстоява позициите си, лесно ще предава интересите си, което ще му пречи в кариерата и в живота.

6. Да има тайни от родителите си
Парола за телефона, ключ на вратата и на личния дневник – това са нормални и дори нужни предпазни средства. Детето трябва да има лично пространство. То е нужно на всеки човек. Всеки трябва да отстоява личните си граници, да има нещо тайно и недостъпно за другите. Това важи особено за подрастващите.
Ако искате детето да ви уважава, чукайте на вратата, преди да влезете в стаята му. Уважавайте личните му граници. Ако не искате то да крие нещо и да лъже – приемайте постъпките му. Ако то знае, че дори най-големите прегрешения няма да предизвикат у вас гняв, ярост и агресия, по-лесно ще споделя с вас. Това значи , че в бъдеще ще имате по-малко проблеми.

Мона Василева