Да играем с детето на: „Аз не се срамувам, да ..“

„Детето ми е много срамежливо! Трудно влиза в контакт!“ - ще чуете често майки да се оплакват. Сега, когато родителите са у дома и търсят с какво да занимават детето, биха могли да му помогнат да преодолее стеснителността си. Добре е това да стане още в предучилищна възраст, за да може по-лесно да се впише в новата среда и да създаде приятелства.

Няколко забавни трика предлага да изпробваме психологът Галя Даскалова

Снимка: личен архив
Галя Даскалова е магистър психолог, специалист по детско-юношеска психология, брачен и фамилен консултант с дългогодишен опит в работата с деца и техните семейства.

Ако малкото дете е по-срамежливо, това доста често се дължи на факта, че то още няма натрупан жизнен опит и много неща го плашат. Когато срещне непознат човек, то може да се скрие зад мама или татко, да не иска да пусне ръката им, да иска да бъде носено и гушкано, за да е далеч от хората, които го плашат. Добре е към четвъртата-петата година тази стеснителност постепенно да бъде преодолявана.

1. Игра на запознанство
Това е вариант да „репетираме“ с детето запознанство с различни хора – с негов връстник, роднина, непознат възрастен, с учителката.
Родителите имат задачата да измислят игра, в която само да разговарят с детето. Важно е обаче разговорът да има начало и край. Нека то научи как да започне разговор със свои връстник. Например: „Здравей, аз се казвам ...“.
Ако пред него е госпожата да каже: „Госпожо, бих искал да споделя с вас ...“
Задължително е да се проиграе и финалът на такъв разговор, който да създаде мост към следващ контакт. За да може синът/ дъщеря ви утре да играе с това дете, той трябва да може да завърши подобаващо разговора. Примерно: „Благодаря ти, беше ми много приятно да си играя с теб. Нали утре ще сe видим пак!“
Има различни варианти, в зависимост от ситуацията.

2. Знак за окуражаване
Ако детето е преодоляло срамежливостта си, започнало е разговор с непознат, е добре родителят да го насърчи и да го окуражи. Може от разстояние, без да се меси, да му покаже одобрението си – било като сложи ръка на сърцето си или с популярния напоследък палец, насочен на горе. Това ще стимулира детето и ще му каже: „На пръв път си!“ , „Справяш се чудесно!“ В този етап това е особено важно.

3. Ролевите игри
Сега, когато всички са у дома, могат заедно да разиграят всякакви ситуации, които в реалния живот биха плашили детето. Примерно майката ще играе ролята на непознато дете на площадката, а синът ѝ ще се опита да започне разговор с него. Татко може да влезе в ролята на учителката или на продавачката в магазина и да пресъздаде друга ситуация.
Всеки от възрастните у дома може да измисли и предложи различни ролеви игри, така че детето да се почувства в някаква реална ситуация, с която трябва да се справи. Но, за да стане по-уверено, е добре е да присъстват и двете гледни точки.
И още нещо. Родителите не бива  да бъдат прекомерно настоятелни и да притискат детето. Добре да дават пример, но не и да го натрапват. Нека играта да остане игра, а не демонстрация: „Виж, аз колко добре го правя“. „Виж, мама как правилно реагира!“ Подобно поведение може да демотивира детето.

Интервюто обработи: Веселина Мончева
С детския магистър психолог Галя Даскалова (ДПБ № 1352) може да се свържете за консултации на тел.:   +359 888 611 872
гр. София, кв.Манастирски ливади, ул. Шарл Шампо, бл.112, вх.А, ет.4, ап.23