Магията на добрата дума

Тази вдъхновяваща статия е публикувана за първи път в Reader’s Digest преди няколко години. Тя разказва историята на една невероятна учителка, която успява да накара учениците си да повярват в себе си само с една простичка задача.

Споделяме я с вас.

Един ден учителка по математика от Минесота подготвила една доста интересна задача за учениците си. Тя накарала всяко едно дете да запише имената на съучениците си на лист хартия. Впоследствие ги

Подканила да напишат срещу всяко име най-хубавото нещо

Което могат да се сетят за конкретния човек. В края на урока всеки ученик предал своя лист хартия. Било петък. През уикенда учителката успяла да прегледа и анализира резултатите. Написала името на всяко едно дете на отделен лист и събрало всички мили неща, които били казани за него. В понеделник връчила на всеки ученик съответния лист с неговото или нейното име.

Децата се развълнували, стаята бръмнала с шепоти и коментари от типа на „Това наистина ли е за мен?“ и „Не знаех, че някой ме харесва толкова много.“ Те не обсъдили резултатите в рамките на часа, но учителката знаела, че е постигнала целта си. Тя накарала своите ученици да повярват в себе си.

Няколко години по-късно един от тези ученици – Марк Елкунд – загинал във Виетнам. Погребението се провело в Минесота и повечето му съученици, наред с учителката по математика, имали възможност да присъстват на церемонията. По време на събитието

Бащата на убитото момче отишъл при преподавателката

И й казал: „Искам да ви покажа нещо“. Бръкнал в джоба и извадил изхабен лист хартия. Очевидно било, че е бил сгъван и разгъван многократно. „Откриха това сред вещите на сина ми. Знаете ли какво е?“. Бащата подал листа на учителката. Оказало се, че това били всички мили неща, които съучениците на Марк са били написали за него в онзи паметен урок.

„Благодаря ви, че сторихте това – казала майката на младото момче. – Това бе наистина скъп и ценен спомен за нашия син!“

След това се случило нещо наистина изненадващо. Един по един бившите съученици на Марк започнали да вадят своите листове. Много ги носели със себе си в портфейлите си. Някои от тях дори ги сложили в своите фотоалбуми. Един мъж изрекъл: „Мисля, че всички сме си ги запазили. В края на краищата – как бихме могли да изхвърлим подобно нещо?“.

Обекти Бг