Защо си тъй разприятелен от Facebook

Unfriend функцията на Facebook е супер полезна. Да я използваш не винаги е признак на кофти лично отношение – може би, но само ако сте влогър или популярна личност, чиито социален „клон“ в мрежата се е огънал от максимума от 5000 души и имате нужда от „пролетно почистване“ на виртуалната ви публика. В частния случай обаче е.

Махам хора от профила си, защото са се издънили в реалността

Не ги приемам обратно по същата причина. Нещо повече – ако те са ме разкарали без рационална причина като, например, опит за саботаж на техния успех, директна обида лице в лице, финансова измама или тенденциозно пукане на гумите им в полунощ, нямат шанс. Ще ги подимина и на улицата. В крайна сметка, ако сме имали да си казваме нещо и преди, нямаше да се разприятеляваме, нали?

В пика на пандемията, когато животът на хората е качен на трупчета, не можем да мигнем от нерви заради празния си хладилник или страха да не легнам болни, бях разприятелена. Не от бивше гадже или досаден колега. От вуйчо си, който винаги е замествал по индиректен начин бащинската фигура в живота ми. Позволи си да постави под съмнение детските ми спомени за бабата, която ме е отгледала. Пусна неуместен коментар под статия в памет на любим мой, отдавна покоен човек. Обясних му, че не фаворизирам един роднина за сметка на друг и въпреки че написаното от него буди неприятни въпросителни, нямам драма. Но си казвам. Нека се знае, че не е окей. Реагира на съобщението ми по най-мъжкарския възможен начин. С Unfriend.

Разприятелява ли се семейство, пък било то и в социалните мрежи

Ако наистина е имало здрава връзка в реалността? Съмнявам се.

Замислих се. Не съм искала нищо от този човек откакто станах на 19. Виждаме се веднъж годишно и не си споделяме нищо лично или твърде съществено – на масата цари хумор и забава ала Хачо Бояджиев. Казват се много неща, но на практика не се казва нищо. Поне не си пречим. И в повечето случаи ми е било наистина приятно. Чуваме се два пъти за рожденни дни. Защо се разприятеляваме и се засягаме, като на пракитка отдавна сме спрели да се познаваме? Сигурно е от всички малки дяволчета, които избиват, докато сме затворени под карантина. Сигурно бих го оправдала, ако беше вдигнал телефона да каже къде го е заболяло. Много сигурно не е на сигурно и спрях да се вълнувам два часа, след като констатирах виртуалната ни раздяла.

Кой съм разприятелявала аз?

- Колеги-паразити, които се доказваха като рядко нечистоплътни в общуването си същества. Дребните им интрижки, супер неуместни коментари с опита да провокират конфликт, и всякакви евтини номера за привличане на внимание, ме накараха да ги подминавам с 200 км/ч и да се аргументирам ясно защо не ги искам в екипа си пред публика.

- Любовници, за които секса е бил като вадене на зъб на тъмно и след един неуспешен опит са опитвали да се върнат за бис.

- Гадже, което маркетира през профила си като за световно – промотираше проектите на рекламната си агениця и в стремежа си да събира лайкове пускаше парчета или коментари за всичко, от строеж на магистрала до фотошопнатото зърно на фолкпевица. В същото време беше абсолютен музикален инвалид и пълно дърво в компания от познати и непознати.

- Хора, от чиито проект съм се оттеглила навреме, защото в момента на свирепа лична криза не мога да им бъда полезна. Докато готвехме стратегиите и обсъждахме параметрите на партньорството си, го играеха загрижени и дори привързани към мен. Когато се оттеглих, повече не ме потърсиха. Когато си на 20 все ще се намери комплекс, който да те движи по порочната ос да се доказваш на някой и да търсиш одобрението му. Когато си на  прага на 40 решението е категрочино и успокояващо в простотата си: Unfriend.

Теодора Илиева