Мама – приятел или наставник

Често сте поставени на кръстопът – дали да се държите с детето наставнически, от позицията на родител, или да подходите по-либерално – като с приятел.

Ето позицията на Анастасия Барашкова, майка на 2 деца, телевизионна водеща и водеща на курс онлайн за любовта към себе си „Феникс“
 "Всяко дете е индивид – и изисква различен възпитателен подход. Така че шаблон или рецепта – няма", категорична е тя.
Всеки родител избира за себе си модел, но аз смятам, че най-добър резултат дава комбинирането на двете роли – майка-наставник и майка-приятел.
Само так може да изградите грамотни, добри и стабилни отношения с деца си.
Защото, ако сте само „приятел“, има риск детето да прекрачи границата и да започне да си позволява твърде много, нали сте приятели? И това не е само пренебрежително отношение към родителя, но и към останалите в къщи.

Обратното – ако сте само строг наставник, това едва ли ще даде добър резултат. Детето ще се подчинява и ще слуша, но вероятно ще се страхува от вас и няма да ви се доверява. От това, което ще потиска в себе си, в бъдеще може да се родят проблеми.
Така че е добре да съвместите двете роли и то разумно.

Честни и открити отношения

Детето не трябва да се страхува, още по-малко да се притеснява от вас – то трябва да пита и да споделя всичко, което го притеснява. И от най-ранна възраст да го научите да ви казва истината. Да бъде честно, да споделя, без да се страхува.

Снимка: Guliver / iStock

Дисциплина и самодисциплина

От ранно детство то трябва да знае какво е дисциплина. Струва си да отделете време, за да му обясните защо трябва да се спазва режим. Без да сте прекалено строги, винаги му напомняйте какво е нужно да се направи сега, и постепенно от дисциплината то ще премине към самодисциплина: “ Аз ставам в 8, закусвам, мия се, уча си уроците, я след това може 20 минути да си поиграя, ако преди това се справя със задачите си.“

Отношения на уважение

Уважението е много важно в отношенията с хората. Както в семейството така и въобще. От най-ранна възраст детето трябва да е наясно, че е обградено с хора – и те са като него – с едни е комфортно да си приятел, с други – не.
Не си заслужава да капризничи, ако някой не му допада, по-разумно е да поговорите и да обсъдите ситуацията. Както и отношението към баба, дядо и по-възрастните хора. Така то ще усети тънката граница между дружбата и уважението.

Мона Василева