Родителска среща: Проблемът с поведението

Родител: „Довечера има родителска среща, страхувам се да отида. Имаме проблем с поведението и знам какво ще каже учителката: „Синът ви говори в час и пречи на останалите. Вземете мерки.” Вкъщи винаги говорим и той обещава, че няма да прави повече така, но на другия ден отново се случва.”

Учител: „В класа си имам ученик, който непрекъснато проваля работата ми, защото много говори. Забележки от вида „Престани да говориш и да се въртиш!” не помагат, а сякаш го карат да прави точно това. Проблемите се задълбочават. Говорих с родителите да опитат да променят поведението на детето в клас, но не се получава. Споделих с близък психолог и той ми каза неща, които съм прилагала, но не винаги има резултат.”

Разсеяност, невнимание, агресивно поведение, липса на интерес към обучението, бягство от час... Проблемите с поведението на учениците са многобройни, според специалистите

Коментари като: „Синът/дъщеря ви не внимава и говори в час.”, „Детето ви е умно, но не довършва задачите в час”, или „Синът ви много се бие с другите деца” всъщност често са предизвикани от добрите намерения на учителите и желанието им да работят в партньорство с родителите за справяне с проблемното поведение.

Предложението на учителите към родителите да вземат мерки у дома обаче невинаги е ефективно, защото е твърде общо, а и защото детето се държи по един начин в училище и по друг вкъщи. Важно е да представите ситуацията възможно най-конкретно – в какво се изразява проблемното поведение, в кои часове/междучасия се наблюдава, колко често се случва.

В стремежа си да преподава материала по най-добър начин, учителят прави забележки на ученика, който нарушава дисциплината. Но тези забележки не действат и сякаш засилват още повече нежеланото поведение. Нараства и раздразнението на учителя и двете състояния сякаш се подхранват едно друго. Това е така, защото много често обръщаме внимание на негативното поведение, отколкото на позитивното.

С негативното поведение детето привлича внимание/предизвиква някакви емоции във нас и се отличава от другите. Това е така, защото ние му обръщаме внимание. Това е една от причините негативните поведения да се повтарят, защото по-често се разпознават от нас.

Добре е, преди да направим забележка на ученика, да се опитаме да разберем защо прави така и какво би могло да предизвиква това негово поведение. Всеизвестна истина е, че за всяко поведение си има причина.

Много от похватите за справяне с подобни ситуации са познати, но родители и учители ги прилагат интуитивно, епизодично и резултат няма, защото няма ясна цел какво точно се стремим да променим в поведението на ученика и защото липсва последователност.

Съвети към учители и родители:

Първа стъпка: Направете списък с неприемливите поведения, които ученикът показва. Срещу всяко поведение напишете подходящо въздействие. Вашата предварителна подготовка ще ви даде ефективно въздействие към нежеланото поведение (това може да бъде лишаване от любими дейности, събития, предмети за известно време - без физически наказания).

Опознайте интересите на детето и ги използвайте като „въдички” във вашата работа за подкрепа на доброто поведение Говорете с детето и му обяснете какво поведение очаквате и ще подкрепяте. Даваните награди от учителя са реални и приемани с трепет от децата, като подсилват положителното поведение.

Изберете награда, която ще е значима за детето, т.е. „да се хване на въдичката” (защото една награда е значима за едно дете, но при друго не работи и не предизвиква стремеж). Затова е необходимо да се опознаят интересите на детето, за да може да се прилагат такива награди, с които да го „закачим на въдичката”, за да започне да се стреми/формира новото поведение.

Втора стъпка: Когато правите забележки на ученика, се опитайте те да не носят негативен характер. Например вместо "Престани да говориш или да дърпаш съученика си!" (по този начин обръщаме внимание на лошото/негативно поведение и неволно го подкрепяме) би могло да се каже позитивно и неутрално: „Не харесвам/одобрявам поведението, което видях, така че, ако продължаваш по този начин, ще изгубиш привилегията да играеш с топка в междучасието или да си на компютъра и т.н.” Желанието на детето да задържи привилегията ще бъде и неговата мотивация за промяна, което е едно успешно начало за постигане на самоосъзнаване и самоконтрол.

Трета стъпка: Опитайте се да описвате поведението не качествено, а количествено.

Изказвания като „Детето говори много в час” са неточни. Много често нашата преценка за това как изглеждат нещата зависи от нашето състояние (отпочинали, по-напрегнати или раздразнителни). Вчера ученикът говореше повече, но ние бяхме отпочинали и не ни се струваше, че говори много. Днес ученикът говори по-малко, но ние сме уморени и дали не ни се струва, че той говори повече от вчера.... За един учител определен брой обаждания може да са малко, но за друг да са много...

В резултат на тази неопределеност трудно могат да бъдат поставени цели за промяна на поведението. Ученикът не може да разбере колко трябва да се промени, за да заслужи одобрението на учителя.

Четвърта стъпка: Изберете едно нежелано поведение, което искате да промените в ученика.

Наблюдавайте и отбелязвайте колко пъти в час се проявява.

Игнорирайте старото поведение, стига да не е вредно за здравето на ученика или другите деца.

Подкрепяйте веднага новото поведение. Направете така, че детето да разбере за какво точно го подкрепяте. Наградата трябва да бъде давана веднага и непрекъснато. Тя може да бъде похвала, потупване по рамото или по ръката, усмивка, нещо материално (стикерчета, печати, жетони), време и достъп до любима дейност, похвала пред родителите и др.

Когато се формира новото поведение, постепенно започнете да оттегляте непрекъснатите подкрепления и преминете към епизодични.

Никога не отнемайте награда, която детето е спечелило!

Пета стъпка: Предотвратяване на поведението, преди да се случи. Най-добрият начин за това е просто да информирате детето какво очаквате от него и да работите за подкрепата на тези очаквания.

Дайте му да разбере, че ако не може да се контролира за по-дълго време, очаквате да ви даде знак и вие ще се опитате да му съдействате.

Шеста стъпка: Най-доброто въздействие е когато учителят/родителят се научат да предвиждат събитията, които биха довели до проява на едно нежелано поведение, и работят за отстраняването на тези събития или намаляването на силата им. Добре е да се разговаря/научи детето да се опита да усеща ситуациите, в които може да изгуби контрол и да дава знак. Това е първата стъпка за формиране на осъзнатост в ученика за собствените му емоции и това е първата стъпка към формиране на самоконтрол от страна на детето.

Ако положението продължава да е напрегнато и усещате, че не успявате да се справите сами, е наложително да потърсите специализирана помощ.

Светла Бенина, логопед и спeциален педагог, Център за приобщаващо образование

Източник: priobshti.se