Този толкова страшен зъболекар

Има малчугани, които се разтреперват като есенен лист пред вратата на зъболекарския кабинет и отказват категорично да седнат на стола. За отваряне на заключената с пет ключа уста да не споменаваме. Много често този страх остава за цял живот и дори като възрастни те изпитват притеснение от посещението при зъболекаря, поради което често отлагат това максимално във времето и нерядко губят някой зъб, за който вече е станало твърде късно да бъде спасен.

А има и деца, които отиват с удоволствие и не се страхуват ни най-малко от онзи ужасен, жужащ звук на машинката, от който човек настръхва. Нали сте виждали през зооклиниките как някои стопани буквално влачат към вратата кучетата, които са забили здраво нокти в земята, докато други домашни любимци радостно махат с опашка и изпадат в див възторг при срещата с ветеринарите. Е, същото е и пред зъболекарския кабинет.

Как да подготвим детето за първата му среща със зъболекаря, така че да не му остане травма за цял живот?

Кога да го заведем

Няма общовалидни правила, но е прието да го заведете при детския зъболекар 6 до 12 месеца след появата на първото зъбче. Това е важно, защото специалистът ще ви даде и ценни съвети относно правилното миене и хранене, използването на залъгалки, никненето на зъбите, почистването на цялата уста, за да се предотврати появата на кариеси по млечните зъби. Макар и по млечните, те са не по-малко болезнени и неприятни. Подобно на възрастните, децата трябва да посещават профилактично на всеки 6 месеца зъболекарския кабинет, за да се следи състоянието на зъбите.

Снимка: Shuttertsock

Да подготвим детето за срещата

Не обещаваме да е лесно, но може да намалите до минимум негативните емоции. Първо правило – не говорете, че отивате на зъболекар, а подгответе детето за среща с човек, който има много интересна професия, лекува зъбите, а в кабинета му има страшно много непознати, интересни и забавни машинки (ясно е, че не са забавни, но ако ги представите по този начин, детето ще ги възприеме като такива).

Ако е възможно, планирайте сутрешен преглед, тъй като тогава мъниците не са уморени и са по-малко капризни.

По принцип децата, дори и по-големите, се страхуват от непознатото. Ще им помогнете, ако предварително им дадете максимално информация за зъболекаря и неговия кабинет, което ще ги направи по-подготвени и съответно по-малко стресирани. Обяснете защо е важно да се посещава редовно зъболекар, разказвайки забавни истории, дори и да са леко преувеличени. Опитайте да създадете приятно вълнение от предстоящата среща.

Подготовка и за родителите

Нормално е да имате съмнения и притеснения. Не се срамувайте да питате за всичко зъболекаря. И не забравяйте, че вашите емоции от посещенията ви в такъв кабинет, няма как да бъдат еднакви с тези на детето ви. Ако вие сте изпитвали страх и продължавате да се страхувате, не е задължително същото да изпитва и детето ви и трябва да се постараете да не му го предадете. Родителите са длъжни да оказват морална подкрепа, като в случая запазят спокойствие, докато са в стоматологичния кабинет. Децата много лесно разбират тревогите им и лесно биха се притеснили, ако усетят напрежение.

Снимка: Shutterstock

Зъболекарят трябва да знае всичко

Още при първото посещение го запознайте с медицинската история на детето (ако има нещо специфично разбира се), дори да ви се струва не по неговата специалност. Също така да опишете характера на детето, за да е подготвен. За специалиста е важно дали то е упорито, притеснително, обича да провокира или лесно се плаши. Наблюдавайте как реагира детето на стола и ако нещо ви притесни (все пак познавате малчугана по-добре), кажете на зъболекаря.

Някои поведения могат лесно да се предвидят, на базата на съответната възраст. Ето какво евентуално да очаквате:

10-24 месеца. Някои деца могат да се ядосат, особено когато ги поставите на стола и ги накарате да стоят неподвижни;

2 години. 2-годишният е склонен да казва „Не“ много често, така че принудителният преглед не е полезен в тази възраст. Използвайте нежни думи и дори наградки, за да го накарате да отвори уста и стои мирно. Така помагате и на зъболекаря;

3 години. Тригодишните са все още незрели, но имат много енергия и физическа сила, която са склонни да използват, когато се почувстват притиснати и изпаднат в ситуация, която не е по вкуса им. Така че внимавайте, децата са непредсказуеми и могат да пострадат;

4 години. Повечето деца трябва да могат да стоят на стола и без наличието на родител наблизо. Все пак напомнете на зъболекаря, че детето изпитва определени страхове, и успокойте малчугана, че всичко ще е наред.

По материали от Mamma sto bene