Как да спрем да се тревожим какво мислят другите за нас

Мненията за нас понякога са изненадващи. Ако им обръщаме твърде голямо внимание, рискуваме да пропилеем живота си. 

Срещаме хора, които изобщо не се интересуват какво мислят другите. Може да са страхотни хора като цяло, но в социални ситуации са склонни да правят това, което неочакваното рязко затопляне прави със зимните олимпийски игри.

И все пак, донякъде можем да им завиждаме. Каква свобода!

Ние обаче искаме баланс.

Да бъдем емоционално интелигентни означава да имаме представа и донякъде да се съобразяване с това, което другите биха могли да мислят за нас, без да ни е грижа толкова, че да ни пречи да бъдем ефективни и оригинални човешки същества.

Снимка: Shutterstock

Джон, на когото му пукаше твърде много

Джон се оплаквал как в продължение на 50 години не е можел да прави това, което той иска да прави.

Продължил е семейния бизнес, защото се страхувал какво ще каже семейството му, ако последва страстта си към музиката.

И признал, че винаги се е страхувал да прави, казва или дори да мисли това, което иска.

Имал чувството, че хората го оценяват, докато върви по улицата. „Сякаш дрехите ми, начинът, по който ходя… всичко е грешно“.

На съзнателно ниво Джон разбирал, че другите хора не са фокусирани само върху него, бил наясно, че неговите възгледи, желания и идеи са също толкова валидни, както и на останалите. Но не се чувствал така.

Когато психотерапевтът му задал въпроса за милион долара: „Какво би искал наистина да правиш“, той се замислил, изглеждал изпълнен със съмнения, след което на лицето му изгряла срамежлива усмивка, последвана от по-широка

„Знаете ли, сега, когато децата са пораснали, жена ми и аз с удоволствие бихме последвали мечтата си да се пенсионираме в Испания и да отворим малък хотел“.

Експертът го попитал: „Какво ти пречи да го направиш?“

„Същото, което винаги: страхът от това какво ще си помислят хората. Дори вече не знам кои хора“, признал Джон.
Тревогата за това какво си мислят другите хора е причина за най-различни типове повърхностно поведение, притеснение, пропуснати възможности, вътрешно негодувание, съжаления и горчивина.
Какво го прави толкова трудно за преодоляване?

Снимка: Shutterstock

Ето няколко идеи, които могат да помогнат.

Собственото ни въображение

Защо някои хора не ги е грижа какво мислят другите?

Възможно е те да са в аутистичния спектър и да нямат това, което психолозите наричат „теория на съзнанието“ – да им е трудно или невъзможно да си представят, че други хора виждат нещата по различен начин от това, което самите те правят.

Всъщност, това как другите може да гледат на нещо, не се взима изобщо под внимание. Предимство е да осъзнаваме, че другите имат свои собствени мнения и възприемат реалността по различен начин.

За да имаме „теория на съзнанието“, трябва да можем да разширим нашето въображение.

Ако ми харесва нещо, трябва да мога да си представя, че на вас може да не ви харесва.

Но ако не сме внимателни, можем да прекалим с „теорията на съзнанието“ и въображението, което има за цел да ни служи, започва да работи срещу нас.

Това се случва, когато хората си представят, че са разстроили другите, когато не са, или че другите ги смятат за глупави, и т. н.

За да противодействате на тази тенденция, започнете да оспорвате това, което вашето въображение ви подхвърля. „Всички ще ме намразят!“

Момент, откъде знаеш? Някои хора ще те харесват, някои няма да имат нищо против, други ще бъдат безразлични.

Продължението четете в Обекти.бг