Как да засадим самочувствие у детето

Има много съвети, които ще прочетете за това как да направите детето успешно, самоуверено и как да подкрепяте самочувствието му всеки ден. Които от тях да запомните (защото са много и разнопосочни) и да изпълнявате, ще е от полза. Ето и още 5, които да пробвате.

Подкрепяйте всеки успех 

Всяко дете очаква похвала. Тя е нещо като личен лакмус – то добре знае до каква степен се е справило и кое не му се отдава много. Затова не се подвеждайте и не сипете незаслужени похвали. 
5-годишният ми Боби не е особено сръчен в рисуването. В градината обаче има много занимания, свързани с така нареченото „изобразително изкуство“. Налага се да рисува всеки ден. И не му се получава. Учителката иска да нарисуват есен, къща, семейство – неговите картини си приличат. Изобразяват нещо като глист с мустаци.

Е, няма как да го похваля за това, което е направил. Той е достатъчно зрял и знае, че картината му не е като на останалите. Пък и учителката не спестява сравнения и оценки.
Затова, след като се приберем от детската градина и усетя колко е тъжен от обсъждането, го „прехвърлям“ на алтернативен терен, на който знам, че похвалите ще са заслужени. Той обича да си съчинява истории – всяка от любимите му костенурки Нинджа (нова мутация), си има биография. Щом заговорим за тях, лицето му светва.

Рисунка: Това (ако не сте се досетили) е костенурка Нинджа, нарисувана от Боби.

Така че компенсирам оценките на учителката за рисуването като обсъждаме колко интересен е животът на Донатело – любимата му костенурка. Разбирач на технологии, учен и изобретател. Когато има проблем, Дони впряга интелекта си и дава решение. Всяко „дописване“ на характера, което прави Боби, е достойно за похвала. И обсъждаме най-подробно неговия личен принос и съавторството му в сериала. Тези похвали, повярвайте ми, наистина са заслужени.

Говорете за чувствата

Ако сте ядосана и бясна, кажете му. Нека види и знае, че и възрастните понякога си изпускат нервите. На всяка цена обаче му обяснете причините за вашия гняв. Пробвах тази стратегия и установих, че е по-лесно и за нас, и за детето, когато говорим за чувствата си. Така неусетно успяхме малко да тушираме безкрайните изблици на гняв на Боби и непрестанното му цупене и тръшкане.

И всеки път, когато се захлупи по очи на леглото, за да плаче, го питам: „А сега, какво има? Не виждам повод да се цупиш?“. Отговорът му обичайно е: „Много съм тъжен!“
Оттук нататък разговорът потръгва. Сроковете на сърдене се съкращават значително и решенията идват от самосебе си.

Не пестете мили думи

Винаги има повод за няколко изречения като: „С теб ми е толкова хубаво“, „Радвам се, че сме заедно с теб“, „Бях се затъжила за теб“. Арсеналът е много широк – важно е да се сещате всеки ден, че хлапето има нужда да чува тези мили признания.

Прегръщайте го

Колкото повече – толкова повече, както казва Мечо Пух.
„Дозата“ според психолози може да е 4-8 пъти на ден. Няма риск от разглезване. Ако ходи на градина, времето няма да ви стигне, за да влезете в графика с прегръдките. Това на майтап. Детето обаче наистина има нужда да чувства нашата обич и закрила – да я усеща и да я визуализира. Така че не го пропускайте. 

Оставете го да играе само

Не се намесвайте в игрите му и не му „помагайте“, ако специално не ви е помолило за това. Не му натрапвайте съветите си, дори да виждате, че са му нужни, за да направи заниманията си по-смислени или по-успешни.
Детето има нужда да остане само и да си играе. Особено, ако целият ден е било в компания на 30 крещящи малчугана и на 2 учителки. Времето, когато то остава насаме с играчките си, е неговият момент за творчество. И може да пробва да разпъне рамката на въображението си.

Ако се притеснявате, да ви припомня детайл от автобиографията на Ал Пачино. Той разказва колко полезни са били часовете, които в детството си прекарвал сам в стаята. Използвал цялото време пред огледалото „за да влиза в образ“. Виждате колко добре му се получава и до ден днешен.
Заслушайте се пред вратата на стаята на вашето хлапе, без да издавате присъствието си. Ще чуете как говори с играчките си, как си преправя гласа и имитира ту един, ту друг герой. Кога друг път ще има шанс да е актьор, сценарист и режисьор ... И всички роли да са отредени само за него.
Не му отнемайте тази радост.

Мона Василева