Как да възпитате наистина добро дете (Част 2)

„Всеки път, когато се роди дете, се раждат баща и майка. И от този момент те растат заедно в мъдрост и добродетел“, казва испанският педиатър Карлос Гонсалес, автор на бестселъра „Родители и деца заедно“.

Спорен него, децата в своята същност са добри. Те не се раждат хитри, манипулативни и капризни. Но емоционалните им нужди са много важни. Задачата на родителите е да ги дарят с обич, внимание и да се отнасят с уважение и доброта към тях.

Ето как да постигнете това с помощта на неговите наистина полезни и работещи съвети.

Снимка: Shutterstock

6. Децата се нуждаят от правила, но не бива да бъдат обучавани така, сякаш тези правила са въпрос на живот или смърт

Малчуганите се нуждаят от вашите напътствия и помощ, за да научат всичко - от игра до измиване на зъбите. Но незначителните правила, които засягат ежедневието, не могат да бъдат преподавани сякаш са въпрос на живот и смърт.

Не е същото, ако детето ви удари друго дете или сложи крака си на дивана. Във втория случай трябва просто внимателно да му кажете: „Моля, събуй си обувките, преди да се качиш на дивана, защото така той ще се нацапа и няма да ти харесва“.

Когато обаче казвате това, обяснете защо и го повтаряйте със същото търпение и толкова често, колкото е необходимо. Ще откриете, че можете да го отучите от този неприятен навик и без да го наказвате, крещите или удряте, а само като използвате учтив тон, търпение и повтаряте, без да се уморявате.

Но в случай, че детето ви удари друго дете, ще е необходимо да се намесите по-енергично, като го ограничите физически, отблъснете от другото дете и се извинете на ударения малчуган. Накрая спокойно обяснете, че не е хубаво да се удрят другите деца и му предложете да помисли как би се почувствало, ако някой удари него.

7. Ако възрастен не яде, той не се наказва. А защо наказвате детето за същото

Наказанието е напълно ненужно при възпитанието на децата. Обърнете внимание на учителите в едно училище. Кои са най-харесвани и уважавани от децата? Не тези, които ги държат строго като в карцер и ги заплашват с наказания за най-малкото, а онези, които се отнасят с тях с уважение и използват добър тон.

Родителите имат право и тяхно задължение е да определят разумни правила, да научат децата си на добри обноски и да изискват тези правила да бъдат спазвани. Но не и да ги наказват. Особено за поведения, които не включват никакво престъпление.

Ако детето не иска да си изяде всичко в чинията, това означава, че просто не е гладно в момента. Ако възрастен направи същото, никой няма да го обвини. Защо тогава трябва да обвинявате и наказвате детето?

Когато малчуганът отказва да си облече якето преди да излезе, това не е от злоба или инат, а защото у дома му е било много топло и все още не може да осъзнае, че навън не е същото и ще му бъде студено. Абсурдно е да се наказва за нещо подобно. В такава ситуация просто вземете якето в ръце и излезте навън. Още при първите крачки на студа, детето ще си поиска якето и вече няма да има нищо против да му го облечете.

8. Ако детето прави нещо, единствено защото очаква награда, то няма да се научи да го прави добре

Наградите са също безполезни и контрапродуктивни. Обяснението за неефективността на наградите се основава на разграничението между вътрешната и външната мотивация.

Когато усетим, че правим нещо, защото някой ни кара или принуждава, обещавайки награда, ние не се стараем да свършим работата добре, а просто гледаме да я отхвърлим, за да си получим обещаното. Същото е и с децата.

Но когато правим нещо, защото ни харесва, влагаме в това много повече старание и желание, съответно и резултатът е по-добър. Точно както е и при малчуганите.

9. Хвалете резултата и свършената работа, а не детето

Похвалата не е демотивираща като наградата. Но само, ако е дадена за резултата и процеса, а не за човека.

Например, вместо да кажете: „Много добре се справяш по математика“, по-правилно е да кажете: „Учил си много старателно, браво!“ (така хвалите процеса) или „Каква добра оценка си получил по математика“ (похвала за резултата).

Похвалата за процеса и резултата е мотивираща. Така детето се опитва да задържи положението и да го развива, за да получи нова похвала. Особено, ако родителят прояви и реален интерес, а не е просто да отчете някакво действие.

Общата похвала към човека може да бъде демотивираща. Същото важи и за критиката. Когато е необходимо да се направи такава, важно е да се направи на процеса или на резултата, никога на човека.

Тези, които вярват, че са направили нещо по-добро, са по-склонни да правят нови опити, за да получат по-добри резултати. Онези, които са получили лична критика, започват да мислят „Не съм добър, по-добре да го зарежа, защото явно не съм способен“.

Затова родителите е добре да забравят фрази като: „Много си разхвърлял“, „Никога не обръщаш внимание“, „Какво търпение трябва да имам с теб“ и да ги заменят с: „Трябва да прибереш играчките, след като приключиш с играта“, „Може ли да повториш още веднъж?“, „Внимавай, обувките ти са много кални и ще нацапаш килима“.

„Децата трябва да се научат от най-ранна възраст, че ги оценяваме за свършената работа, дори ако невинаги постигат целта. Те трябва да знаят, че добрите резултати са заради тяхното старание, а не идват случайно. И че трудностите не трябва да бъдат спънка, а винаги дават възможност за втори и трети опит“, казва испанският педиатър.

Снимка: Shutterstock

10. В храненето родителите дават пример, като ядат здравословни храни

За да се предотвратят някои негативни нагласи в храненето, родителите трябва да дават добър пример. А не да тормозят малките, настоявайки те да изядат всичко поднесено.

„Когато всяко хранене се превърне в битка, нищо чудно децата да се отвратят от дадена храна и да я намразят за много дълъг период, дори и като възрастни. Ако, от друга страна, уважаваме децата и им даваме добър пример, с годините те ще се научат да ядат всичко, дори и онова, което като по-малки са отхвърляли“, твърди Гонсалес.

Но за да се случи всичко това, в дома трябва да се готви здравословно и всички така да се хранят. „Хапвайте разнообразни зеленчуците и спрете да тормозите детето. Ако вие се храните правилно, постепенно и то ще го направи и ще иска да опита от вашите зеленчуци. Но ако не желае, не настоявайте, не обещавайте нищо в замяна, не заплашвайте и не предлагайте алтернативи. Ако например, откаже да опита приготвеното ястие с нахут, не му предлагайте кисело мляко. Дайте му мляко, само ако то изрично го поиска“.

Когато сте добър пример в храненето през първите години от живота му, постепенно детето ще свикне да прави същото и ще следва същия модел и като порасне. Но това зависи от вас.

По материали от Nostro figlio