Как да успокоим тревожното дете

Всяко дете под една или друга форма изпитва тревога и безпокойство. Родителите искат, но често не знаят как да го защитят и предпазят.

През годините, работейки като психолог в областта на позитивната психология, аз разработих примерна схема с въпроси. 
В момент на силна тревожност, опитайте с тези прости фрази да помогнете на хлапето да види, приеме и обработи своите тревожни мисли.
В първата част на материала, дадохме 12 примерни фрази и обяснихме механизма, по който те успокояват тревогите на детето. Сега продължаваме.
Имаме запас от още 2 порции по 14 -15 фрази, които ще са ви от полза в трудни ситуации.

1. "Нека разберем повече за това."
Позволете на децата си да изследват страховете си, като задават толкова въпроси, колкото са им необходими. В крайна сметка знанието е сила.

2. „Нека преброим ...“.
Тази техника за разсейване не изисква предварителна подготовка. Ако броите червените коли, които минават по улицата, хората с шапки или тези с бели блузи, детето е принудено да наблюдава и мисли. Това го отвлича от тревогите му.

3. "Трябва да ми кажеш, когато минат 2 минути."
Времето е мощен инструмент, когато хлапето е тревожно. Наблюдаването на стрелките на часовника измества фокуса от случващото се.

4. „Затвори очи. Представи си, че си ... "
Визуализацията е мощна техника, която доказано облекчава болката и безпокойството. Поемете контрола над детето и му помогнете да си представи безопасно, топло и щастливо място, където да се чувства комфортно. Ако то слуша внимателно, физическите симптоми на тревожност ще се разсеят.

5. „Понякога и аз се страхувам, нервен съм, тревожен съм. Не е забавно. "
Емпатията печели в много ситуации. Можете да говорите с детето си за това как вие сте преодолели безпокойството.

6. "Нека извадим успокояващия ни списък."
Тревожността може да завладее мозъка. Направете списък с умения, които помагат на детето ви да се успокои. Когато възникне необходимост, го използвайте.

7. „Не само ти имаш такива преживявания."

Като обърнете внимание на хлапето, че и други хора имат страхове и тревожност и ги споделят, то разбира, че това се случва или може да се случи на всеки.

Снимка: Guliver / Getty

8. "Кажи ми, какво е най-лошото, което може да се случи."
След като си представи възможно най-лошия сценарий, му разкажете каква е вероятността това са се случи точни така. След това го помолете да разкаже за възможно най-добрия изход. Накрая го попитайте какво е най-вероятно да стане. Целта на това упражнение е да му помогнете да мисли и разсъждава реално, когато е тревожно.

9. "Притеснението понякога е полезно."
Тази фраза звучи напълно странно, но обяснението защо безпокойството е полезно успокоява. Хлапетата спират да се притесняват и да си мислят, че с тях нещо не е наред.

10. "Какво ти шепне твоят мисловен балон?"
Ако хлапето чете комикси, познава мисловните балони и как те променят сюжета. Говорейки за мислите си като страничен наблюдател, то може по-правилно да ги оцени.

11. "Нека намерим доказателства."
Събирането на доказателства в подкрепа или като опровержение на притесненията, помага на детето да разбере дали притесненията му са реални. 

12. "Хайде да спорим."
По-големите деца особено обичат това упражнение, защото имат разрешение да спорят с родителите си. Помислете как да обсъдите притесненията им.

13. "За какво на първо място трябва да се притесняваме?"
Притеснението често прави слон от муха. Една от най-важните стратегии за справяне с тревожността е разбиването на проблема на по-малки късчета, които се управляват по лесно. В същото време хлапето разбира, че не цялата ситуация е обезпокоителна, а само една или две части от нея.

14. "Изброй всички хора, които обичаш."
На Анаис Нин се приписва цитатът: „Тревожността е най-големият убиец на любовта“. Ако това е вярно, тогава любовта е и най-големият убиец на тревожността. Помислете заедно за всички хора, които детето ви обича, и го попитайте защо. Любовта ще замени безпокойството.

15. "Помниш ли когато ..."
Компетентността поражда увереност. Увереността потиска безпокойството. Помагайки на децата да си спомнят момент, когато са преодолели безпокойството, те изпитват чувство, че владеят ситуацията и увереността в собствените им способности нараства.

Мона Василeва