5 въпроса за всяка вечер

Всяка вечер, когато си легнем, в разговорите с децата задавам 5 въпроса: 4 от тях - за размисъл, 1 – за моделиране на бъдещето.
Защо го правя? В допълнение към развитието на речта, мисленето, емоционалната интелигентност ... Още, за да си направя собствена „диагностика на състоянието на вътрешния им свят“ както и заради радостта от общуването и емоционалната близост, разказва майка на 2 деца и детски психолог.

Дъщеря ми още от най-ранна възраст обичаше да споделя впечатления, да говори и да мисли на глас.
Не помня в коя книга за първи път попаднах на идеята за три въпроса за всяка вечер. Вероятно беше по време на бременността ми със София.
Сега със София имаме не три, а пет въпроса. Три не са ѝ достатъчни – тя настоява да са повече, но повече от пет аз не мога да издържа - искам да спя. Така и така ритуалът ни вечер е доста дълъг (и аз наистина го обичам!). 

Слагам по-малкото дете от едната страна, по-голямата от другата и започваме:

- Чета книга, избрана от голямата ми дъщеря – около 40 минути (винаги настоява да има продължение). 
- Разказвам една дълга история (вече на тъмно, на изгасена лампа)
София сама избира приказка или тема на приказка, а аз я правя така, че да е в духа на прочетеното преди това. Това всъщност е за едно и също нещо - за любовта или приятелството, за трудностите, за чувствата. Като цяло приказката е продължение на темата от прочетена книга.
- Задавам 5 вълшебни въпроса.
- Пея приспивна песен.

Готова съм да отделя време за такъв дълъг ритуал, защото го считам за важен. През деня всички сме заети с различни неща, но вечер трябва да има време само за децата.
Това е времето, когато чрез приказките аз предавам важни послания и алгоритми за действия в трудни за тях ситуации. Това са часовете, в които дъщеря ми разкрива своите тайни и преживявания, споделя с мен важното за нея. И аз съчувствам, и я слушам.Тогава изразявам любовта си и с думи, и с приспивна песен, оставяйки я да спи, спокойна и щастлива.
Важно е.

А ето и самите въпроси:

1. Какво те зарадва най-много днес?

2. Какво те разстрои най-много днес?

След някой от тези въпроси мога да попитам още: „Защо?“
Особено, ако аз самата не знам отговора или не знам дали дъщеря ми е наясно с причините. И да, тя има право да отговаря само на тези въпроси, на които реши, че иска!
Важно е, преди да отговори, да помисли какво предизвиква чувствата ѝ.
Нека сама реши дали може да влияе върху собствените си чувства, възможно ли е да ги прехвърли на други хора, възможно ли е тези ярки чувства да са разрушителни? И от кои нейни действия животът - и нейният, и на всички останали, ще стане по-добър?
Това е далечна цел. Един ден тя ще бъде достигната. Кога ще се случи това, не знам.
Моята задача е да я насоча по пътя.
Не съм ѝ учител или дори водач. Аз съм човек, който пита. Пита с любов, топлина и подкрепа.

3. Какво откритие направи днес?
(Или - какво ново научи днес?)
Дъщеря ми обича да говори за постижения и открития. Кой не обича ?! В същото време този въпрос превежда идеята, че всеки ден може да прави открития, да научава нещо ново!
Като цяло осъзнаването на нашите действия и техните последици е полезно за живота. Нали?

Снимка: Guliver / Getty

4. Какво чудо откри днес?

Първо показах на дъщеря си куп чудеса. Научихме се заедно как да ги вижда. Тогава тя сама започна да ги търси, да ги намира и да ги създава.
Следователно този разговор е важен и необходим за нея. Защото става въпрос за щастие! И за любовта към този удивително интересен, загадъчен и вълшебен свят.
Искаме с тази любов дъщеря ни да стане по-силна. Толкова силна, че любовта да я пази в моменти на премеждия и трудни изпитания.

5.  Какъв искаш да бъде утрешният ден?
(Или - пролет / лято / есен / нова година / живот)

Питам това малкото си момиченце! И тя мечтае! Тя се учи да моделира живота си! Виждате ли, това не е планиране или фантазиране! Не е дори само мечта. Това е „виждане“, поглед към бъдещето.
Тя го моделира сама със своите мисли и чувства. Може да го промени, да подобри модела си, да обмисли опции и да избере най-добрите.
Може да включи онова, което ѝ липсва. Да си зададе въпроси - какво да правя, какво да науча още? Каква е зоната на моето влияние? Кой друг да включа в своите мечтани модели на бъдещето? И тогава въпросите отиват по-дълбоко.
Разбира се, че тя няма веднага да види всичко и да го осъществи. Това не е необходимо. Тя ще моделира със собствено темпо и стил, типични за нейния етап на развитие.

Понякога през деня дъщеря ми идва радостна: „Мамо, мечтата се сбъдна! Ура! Случи се!".
И тогава си говорим за това как се е случила?
Това е нашето възпитание! Понякога успяваме, това не означава, че ще бъде същото и за вас! За всеки има свой собствен път.
И нашият не започна само с тези въпроси. Но това е отделна и дълга история.
Подходящ ли е нашият опит за вас? Ако не опитате, няма да знаете! Ако самата идея не ви харесва, не бива да пробвате.
Ако ви харесва, пробвайте!

Мона Василева