Силата на малките стъпки

Обещаваме си да се храним по-добре, да започнем да спортуваме, да играем повече с децата .... Обещаваме си го всеки понеделник, очаквайки незабавни резултати.
Но всички наши планове остават в главата ни, защото искаме да решим от раз огромен проблем.
Има ли приемлив начин да се отървете от перфекционизма и да намерите вътрешна хармония?
Кендра Адачи, майка на три деца, която наскоро публикува и книгата The Lazy Genius Way вярва, че има. Тя предлага глобалната цел да се атакува с малки стъпки и разказва как сама е открила тази философия на живота.
Ето  откъс от книгата ѝ.
Може би ще бъдете вдъхновени от примера ѝ и ще може да откриете път към хармонията със себе си и света.

Проблемът в подхода „всичко или нищо“

Може да става въпрос за фитнес, брак, избор на облекло или друг проблем, но обичайната ни реакция се свежда до алтернатива - всичко или нищо. 
Чакаме началото на някакъв по-различен етап от живота: децата да пораснат, бракът да стане по-успешен, къщата ни да е по-голяма и някак да станем по-съвършени.
Не каним приятели на вечеря, защото къщата още не е така подредена, както искаме, или защото не знаем как да сготвим, или не можем да подредим цветята във ваза, така че да не изглеждат като работа на ученик.
И понеже не можем да направим всичко, не правим нищо.
Мислим си: Вероятно още нищо не се получава, защото още не съм открил правилната система!
Но не. Правилната система няма да работи, ако не знаете какво е важно за вас. Няма да работи и ако не оцените приноса на малките стъпки.

Защо малките стъпки са важни

Може би смятате, че малките стъпки са загуба на време. И аз така мислех някога.
Един съвет на социалния реформатор Джейкъб Рийс ми помогна да погледна нещата от различен ъгъл. Ето какво разказва той: „Когато изглежда, че нищо не помага, отивам и гледам каменоделецът, който работи върху неговия камък. Той го го удря, може би сто пъти без никакъв резултат. При сто и първия удар камъкът се разделя на две и знам, че не последният удар е довел до това, а всичко, което е направено преди него."
Ние несправедливо подценяваме това, което вече е отминало. А именно затова са важни малките стъпки: те вършат невидима работа, полагайки основите.

Търсене на правилна мотивация 

Ако целта е важна за вас, помислете какво ви мотивира. Познат ли ви е един от тези сценарии? 
- Мислите, че трябва да спортувате повече, но го правите, за да отслабнете и защото смятате, че слабите хора са по-успешни.
- Вие сте работеща майка и всяка вечер с последни сили готвите вечеря у дома, защото сте сигурни, че майките, които готвят, са по-добри родители от тези, които не го правят.
- Вие имате комплекс, защото не сте учили в университета. Мислите си, че това би ви направило по-умна и следователно по-ценна.
Ако мотивацията се основава на нещо, което не е особено важно да вас, или ще се докарате до изтощение, като се стараете прекалено много, или просто ще се откажете.

Колко малки могат да бъдат първите стъпки 

Популярната блогърка Бри Маккой няма достатъчно време през деня да седне да чете, но иска да превърне четенето в част от ежедневието си.
Вместо да търси възможности там, където няма, тя започва с минималното - десет минути четене на ден, преди да приготви вечерята. Само десет минути. Често това дори не е достатъчно да завърши една глава, но тя знае, че това е малка, изпълнима стъпка, която ще я доведе до целта. Тя става редовен читател.
Може би си мислите, че е важно да постигнете нещо голямо и то веднага, а малките стъпки не си струват. Но колкото по-малка е стъпката, толкова по-голяма е вероятността веднага да я предприемете. И вероятно ще продължите да я правите, превръщайки това малко нещо във важна част от ежедневието ви. А именно това е важното.
Смисленият живот не се постига веднага - той се предшества от малки, съзнателни решения, които вземаме ден след ден. 
Малките стъпки са лесни. Простите стъпки се повтарят лесно. Малките стъпки ви карат да се движите наистина, което е половината от успеха, особено като се има предвид, че възможностите, които ви остават, са или да се стараете повече, или да се откажете.

Мона Василева