6 предвестника на детската истерия

Крещящото дете, което не може да бъде успокоено, се превръща в истинско чудовище. Лежи на земята, рита с крака, пронизително пищи. Няма значение какво точно е отключило пристъпа на истерия. Единственото желание на майката е, да прибере възможно най-бързо детето у дома. Вкъщи, в малко по-спокойна атмосфера, вече може да се опита да разбере какво се случило и как катастрофата е могла да бъде предотвратена.
Психологът Любов Крушенска обяснява и дава полезни напътствия за справяне с кризата.

„Когато детето изпадне в истерия, родителите много често изпитват цяла палитра от чувства - безсилие, раздразнение, гняв, срам и вина. Много майки и бащи познават това състояние, когато любимият им син или дъщеря започне да крещи, да тропа с крака, да се търкаля по пода и няма начин да го успокоят. Понякога възрастните смятат, че хлапето ги манипулира, за да получи желана играчка, примерно. Те са сигурни, че това е само каприз и трябва да се игнорира. Не винаги е така ".

Истерията няма да отмине сама

Всяка истерия е състояние на изключително нервно напрежение, с което детето не може да се справи самостоятелно. Важно е да се знае, че когато то прави сцена, чува само собствения си плач, който също го плаши. И също така се страхува, че не може да спре.
„В този момент родители трябва да успокоят хлапето и да го убедят, че заедно ще се справят с истерията“, обяснява психоложката.

Всъщност от раждането бебето е сигурно, че силният плач е единственият начин за комуникация със света. Затова е важно от ранна възраст родителите да се научат да го успокояват, да отгатват желания му, да осъзнават нуждите му от храна, вода, биберон, ласка, люлеене ...
Тогава, след като порасне, то ще разчита на мама и татко и ще се научи да се успокоява по-бързо.
Ако сте внимателни към детето и то ви се доверява, тогава ще разберете къде е проблемът, дори то да е бебе и не може още да говори - с жест ще покаже и ще „разкаже“ за своята малка мъка, която за него изглежда като глобално нещастие.
А тригодишно дете, което вече може да говори, емоционално ще разкаже какво го притеснява. Този доверителен диалог може да предотврати появата на истерии.

Снимка: Guliver / Getty

Предвестници на истерия

Погледнете детето внимателно и ще видите:

- Обидено лице със стиснати устни.

- Учестено дишане или подхлипване.

- Ридания.

- Поглед, натежал от сълзи.

- Зачервено лице.

- Разтърсващи, резки движения.

Щом забележите промяна в настроението на детето, трябва да действате незабавно

Застанете на колене, за да сте на едно ниво с детето, внимателно попитайте какво го притеснява. Вие повторетеу кажете му защо е разстроено. Говорете бавно, като направите пауза. Продължете разговора, след като детето кимне в отговор вашия въпрос. В този момент то вече започва да се чувства в безопасност и търси контакт с родителя си, обяснява психологът.

Ласките помагат

Прегърнете детето, погалете го леко по главата, целунете го. Майчините ласки могат да го успокоят по-добре от всякакви думи.

Понякога хуморът помага. Например, детето лежи на плочките в средата на супермаркета. В този случай е по-добре да кажете с усмивка: „Удобно ли е ти е да лежиш тук? Искаш ли да ти донеса възглавница? "

Снимка: Guliver / Getty

Ако детето тропа с крак, може заедно да марширувате. Просто трябва да превърнете всичко в игра, а не в имитация.

След пристъпа на истерия, трябва да го попитате за чувствата му и да разберете причината за неговото поведение. Може би то просто е искало да привлече вниманието на възрастните по този начин.

От какво друго може да започне истерията?
1. Нарушаване на режима и съня. 
2. Превъзбуда.
3. Невъзможност да задоволи нуждата си от нещо.
4. Демонстрация на инат или протест.
5. Сблъсък на интереси между детето и родителите.
6. Привличане на внимание.
7. Подражаване на поведението на възрастните, които когато са ядосани, например, затръшват вратата.

Мона Василева