Как да не повишаваме тон, когато детето ни лази по нервите

Казвате на сина си да направи нещо веднъж, две, три пъти - реакцията е нула. Ако креснете, ще го свърши.
Позната ситуация? Защо детето реагира само на виковете и как да не се стига до това, разказва психолог.

Всеки родител може да се разкрещи на детето си - случва се както с меланхолиците, които са по-сдържани в емоциите, така и с изразените холерици.
За някои това е начин на общуване, докато други просто от време на време не могат да сдържат емоциите си. Те избухват рядко, обикновено, когато в напрегната ситуация нервите им се опънат прекомерно.
Като цяло ситуацията на възпитание с викове и крясъци е обичайна, но огорчението след нея остава: родителите се чувстват виновни за своята невъздържаност, а децата – обидени и унижени.

Защо крещим на тези, които обичаме най-много на света?

Как да научим детето да отговаря на молбите ни, без да му говорим с повишен тон или да крещим, обяснява психоложката Елена Василева.

Снимка: Guliver / Getty

Отново крещя на сина си... И си задавам въпроса: защо не можах да се сдържа? Защо всеки път се повтаря едно и също?!
Ако това се случва редовно, тогава този стил на родителско поведение вече е станал навик. И за възрастния, и за детето. Следващия път ще трябва да крещите още по-силно, за да ви „чуе“. Това е като ефекта на снежната топка - проблемът става все по-голям и по-труден за решаване.

Защо възрастните крещят

Първоначално детето ще се стресне от крясъка, ще се уплаши и ще се подчини. И втория път този подход може да има ефект.

След това, за да постигне послушание, майката трябва непрекъснато да повишава тон. И ще се почувства виновна, че е причинила „травма“ на любимия си син (или дъщеря). Тя страда, дори може да поиска прошка от детето. То не разбира какво се е случило.

Защо се случва това? Къде е коренът на проблема?
Ако 3-годишното е своенравно и вироглаво, това поведение се счита за норма. Когато мама му "поръчва" и настоява за изпълни нещо, то се бунтува.
Ако става дума за тийнейджър, той ще настоява за уважение към себе си и ще иска да го третирате като равен (въпреки, разбира се, че не е равен).
Ако самите баща или майка са отгледани с крясъци, това може просто да е техният начин на общуване.
Причините са различни за всяка конкретна ситуация и за всяко отделно семейство.

Какво да правим

Уважавайте себе си като родител и уважавайте детето си. Бъдете внимателни към неговите нужди. Осъзнайте, че и вие също можете да грешите.

„Съвременното поколение израства в агресивна външна среда: наоколо има много звуци, реклами, сменящи се картини. Често от ранно детство хлапето има всякакви джаджи: телефон, таблет, телевизор. Всичко това дразни нервната система и пречи на нормалното развитие и функциониране на вниманието“, обяснява детският психолог Валентина Брикайлик. 

- Следователно често детето просто не чува нормална реч. Налага се да повторите информацията 2-3 пъти.

- В този случай вместо да се ядосвате и да викате, седнете, за да сте на неговото ниво. Погледнете го в очите и тогава кажете каквото има да казвате.

- Родителите често приемат невниманието на хлапето като нежелание да изпълни молбата. Това предизвиква у тях негативни емоции и негодувание.
Възрастният губи търпение и започва да крещи.
Детето е уплашено от крясъците, осъзнава своята безпомощност и страх. Осъзнава, че възрастният може да го изостави, да спре да го обича и да изпълнява молбите му. Така постепенно развива своеобразна "глухота" към обикновената реч и родителят трябва да крещи постоянно. Подобно поведение става норма, защото, според родителите, „то не разбира по друг начин“.
Пътят назад винаги отнема повече време, но си заслужава да опитате. Трябва да спрете да повишавате тон. Приемете, че в началото детето няма да ви чуе. Но само така постепенно ще може да изградете нова линия на отношения.

Мона Василева