10 безценни съвета, които всеки родител трябва да знае

Всеки родител иска и се стреми да даде най-доброто за своето дете. А възпитанието е една от основните задачи по пътя на израстването. Има много книги и наръчници, които обясняват и съветват как да направите това. Но според американския психолог Лора Маркъм добрите отношения между родители и деца са ключът към успешното възпитание.

Как да постигнете това, специалистът обяснява в своята книга „Спокойни родители, щастливи деца“.

1. Установете контакт

Отделяйте всеки ден по 10 минути от своето време, което да посветите изключително и само на вашето малко дете. Ако децата са повече от едно, отделете по 10 минути на всяко от тях.

Не че през останалото време не сте отдадени на децата си, но в тези 10 минути просто се изключете за всички и всичко и се концентрирайте върху онова, което иска да ви каже или чувства малчуганът. В това време не трябва никой и нищо да ви безпокои по никакъв начин.

Запазвайте спокойствие винаги, когато сте с детето.

Снимка: Shutterstock

2. Контролирайте емоциите си

Без значение какво се е случило: лоша оценка в училище, истерична случка, кавга между братя и сестри…, преди да се намесите с крясъци и грешни фрази, просто изчакайте. Изчакайте, колкото трябва, за да се успокоите напълно.

В повечето случаи намесата ви не е спешна, така че имате достатъчно време, за да поемете контрол над себе си. След което поемете дълбоко дъх и се запитайте какъв родител искате да бъдете. Отговорът на този въпрос ще ви даде знак и каква е най-правилната реакция в съответната ситуация.

3. Комуникирайте правилата ясно

Не крещете „Иди веднага да си измиеш зъбите!“ или „Спри телевизора на секундата!“, докато вършите нещо в кухнята, а детето ви е в другата стая. Ако искате да му кажете нещо, просто идете при него. Клекнете, за да сте на нивото на неговия поглед и демонстрирайте интерес към онова, което то прави в този момент.

„Какъв красив анимационен филм гледаш“ или „Я, колко е смешно това филмче“, след което напомнете за правилото: „Но сега е време да си лягаш“. Ако правилото е дадено с емпатия, то по-лесно ще бъде прието без протест.

4. Търсете диалог

Ако детето ви каже, че мрази математиката и не иска повече да ходи на училище, това вероятно не е защото писането на домашните по математика са изморителни, а защото други, по-силни емоции са го завладели. Така че не поставяйте ултиматуми от типа: „Естествено, че ще ходиш на училище!“ и с това разговорът да приключи.

По-правилно е да оставите комуникацията отворена. Може например, да кажете: „Изглежда не харесваш много математика. Можеш ли да ми обясниш защо и кое в този предмет не ти допада?“. Така вдъхвате увереност на детето, защото му показвате разбиране. И то вече по-спокойно ще обясни кое го е накарало да намрази математиката.

5. Приемете сълзите му

Задачата на родителите е да помагат на децата да управляват своите емоции. Веднага щом видят детето си да плаче, мнозина бързат да го успокоят. А трябва да се направи точно обратното.

Научете детето, че изпитването на силни емоции като гняв и болка не е нито опасно, нито погрешно. Когато го видите сприхаво или ядосано, отделете малко време и опитайте да проявите съпричастност.

Важно е да помогнете на детето да изрази силните и плашещи емоции, да ги извади от себе си, след което да намери убежище във вашата прегръдка. Ако не се научи да се освобождава от негативните сътресения, то ще свикне да ги събира вътре в себе си, което е силно натоварващо в емоционален план. Затова, ако не може да изрази онова, което чувства, просто му кажете тихо: „Виждам, че си разстроен. Съжалявам, че не се чувстваш добре“.

6. Намерете време да се посмеете заедно

Децата трябва да се смеят. Затова е много важно и градивно да намирате всеки ден време, за да правите забавни неща с децата си. Смехът помага на малките да се чувстват в безопасност и им вдъхва сигурност, когато трябва да се разделят от вас – за да отидат на училище например, а вие на работа. Вие пак сте свързани, но драматичните раздели вече не са така травмиращи.

И помнете: гъделичкането не влиза в категорията на забавните и смешни неща. То по-скоро дразни децата, отколкото да успокоява.

7. Избягвайте борби за власт

Родителите са отговорни за възпитанието на децата си. Но когато малките не се подчиняват, може да се стигне до борба за надмощие, защото всеки ще иска да покаже кой е шефът. Така никой не излиза победител от конфликта.

Ако например, детето заяви на вечеря, че не е гладно, не настоявайте и не го карайте да яде насила. Възможно е в момента да няма апетит или просто да не е огладняло все още, защото е закусило в по-късните следобедни часове стабилно. Дори и да пропусне вечерята, няма страшно.

8. Не го приемайте лично

Ако детето ви е ядосано и ви напада, то всъщност не прави това умишлено и не по начина, по който вие възприемате думите и поведението му. Една от сериозните родителски грешки е да отвърнете на атаката му с атака.

Ако се държи грубо с вас, спокойно му кажете: „Ти обикновено не говориш по този начин. Сигурно си наистина ядосан, за да казваш това“. Така отваряте вратата на диалога и не предизвиквате кавга.

Не правете нещата вместо детето, а му помогнете да ги направи само.

Снимка: Shutterstock

9. Научете го на самодисциплина

Самодисциплина означава не да правиш това, което трябва, защото така трябва, а да го правиш, защото искаш нещо повече. И е от съществено значение за детето, когато то порасне и се превърне в зрял човек.

Ако искате детето да стане наистина добро в дадена област, първо трябва да го научите да се справя с трудностите. Ако не е построило добре релсите на влака и той всеки път дерайлира, когато стигне до определено място, или пък среща затруднения при напасването на парченцата пъзел, не бързайте да се месите и помагате. Може да му съчувствате и да проявите разбиране към разочарованието му, но след това го насърчете да опита отново и отново, докато само намери правилното решение.

10. Никога не прекъсвайте дете, докато играе

С уговорката, че това правило понякога няма да успявате да спазите. Работата на детето е да играе. И всички малчугани обичат да правят това. До такава степен, че са способни напълно да се откъснат от всичко наоколо.

Не ги прекъсвайте, това е важно за тях. Оставете ги да играят, така те упражняват и емоциите си. И когато пораснат, ще знаят как да успеят в това, което действително искат.

Деси Тодорова по материали от Nostro figlio