Въпрос на гени: 5 качества, които не се влияят от възпитанието

Общоприето е, че възпитанието определя почти всичко: характер, интелигентност и дори тегло.
Най-новите изследвания обаче доказват мощното участие на гените.

Възпитанието играе огромна роля. Докато детето расте, родителите му внушават определени морални принципи, които формират характера. Още от бебешка възраст с амбиция и старание те развиват умствените му способности.
Това обаче не е гаранция, че в живота ще се изяви успешно. Известно е, че хранителните навици и моделът, който следва семейството имат по-голямо влияние върху физиката на детето: ако вкъщи всички ядат големи количества, злоупотребяват със сладко и фаст фууд, е много верятно в бъдеще то да има наднормено тегло.

Къде се намесват гените?
Може ли стилът на възпитание да повлияе по никакъв начин на бъдещия живот на детето? Със сигурност – да.

Но както пише Уилям Шекспир: "Природата винаги ще вземе своето."
Гените наистина “вземат” своето, когато става въпрос за следващите 5 неща 

1. Тегло

Ако сте чували за това как разтревожена майка се опитва да нахрани малкото си бебе, виждали сте как родители с наднормено тегло в ресторант се опитват да напъхат храна в устата на детето си, която то отказва да яде, или обратното, наблюдавали сте пълничко потомство от стройни майки и бащи, които категорично отказват да ядат броколи, значи току-що сте свидетели на борбата на “научния подход“ с генетиката.
Колкото и да е тъжно да го признаем, склонността към затлъстяване и финната фигура са наследствени. Независимо дали ни харесва или не, теглото на детето, когато то започне самостоятелен живот, в малка степен зависи от хранителните навици в семейството.

Изследвания определиха гени, които са отговорни за натрупването на излишните килограми. Доказват го експерименти с мишки. Гризачите приемали едно и същото количество калории, но само тези с определена генетична характеристика, наддавали на тегло.
Тази информация може да е полезна за онези от нас, които завиждат на слабата си колежка, която яде и не дебелее. Добрата новина е, че диетата и упражненията помагат. Лошата - трябва да се примирете с факта, че цял живот ще трябва да се борите с наднорменото тегло.

Щастливи деца играят с татко си. Снимка: Getty

2. Оптимизъм

Американски учени доказаха, че около 50% от положителното отношение към живота се наследява от родителите.
Социологът Артър Брук твърди, че почти 50% от способността да се радваш на това, което имаш, се наследява на генетично ниво. И един много малък процент се пада на личното отношение на човека към проблема (дали иска да положи усилия да коригира ситуацията или предпочита да се откаже и да се примири).

В книгата си „Егоистичните причини да имаме повече деца” икономистът Брайън Каплан твърди, че родителите силно надценяват възможността да „научат“ децата си да се наслаждават на живота.
Но има добра новина за тези, които имат вечно недоволни потомци: изследванията показват, че мрънкането е по-скоро генетична черта, а не резултат от липса на родителска любов в детството.
Така че, ако се чувствате нещастни, не обвинявайте родителите си.

3. Щастието е по наследство

Щастливите родители предават на детето си способността да се чувства щастливо на генетично ниво. Това доказват резултатите от епигенетично изследване, чийто автор е д-р Алберто Букеи. Според изследователя способността да се чувстваш щастлив е генетично програмирана и не се развива в процеса на възпитание.
Силните положителни емоции, състоянието на щастие предизвикват определени химични реакции в тялото на мъжа и жената, които могат да повлияят генетичния код, който носи сперматозоидът и яйцеклетката.
Известно е, че поведението на родителите и тяхното възприятие за света влияят върху характера на детето и собственото му възприемане на околните хора и събития.
Но способността да чувстваш щастлив е вродена, не е въпрос на възпитание, категоричен е д-р Букей.

4. Характер

Съгласете се, никой никога не казва: „Надявам се, като порасне детето ми да стане лош човек“.
Въпреки това около нас има достатъчно негодници: в офиса, по пътищата, на опашките, в баровете и в интернет. И така, кой е виновен? Само възпитанието на родителите ли?

Научно доказано е, че гените влияят на характера, но все още не се знае как точно. Има много примери как едно осиновено дете е израснало точно копие на амбициозните си осиновители и обратното. Да си спомним дори Хари Потър, който е отгледан от зли чичовци и лели, но въпреки това израсва като добро момче. И всичко това, защото неговият характер е заложен на генетично ниво.
Но милиардите долари, вложени в програми за изучаване на ДНК, все още не са дали отговор на въпроса: „Кои гени са отговорни за това?“

Може ли биологията да обясни престъпното поведение? Повече от 100 проучвания по тази тема показват, че генетичната предразположеност играе важна роля.
Самият факт, че човек е наследил такива черти, не означава обаче, че непременно ще стане убиец или крадец.
Именно тук образованието и възпитанието са от съществено значение. Родителите, забелязвайки навреме опасните прояви, могат да променят това. Като например запишат детето на бокс или карате.

Момиченце свири на пияно. Снимка: Getty

5. Способност за обучене

Гените влияят на първо място върху способността на детето да учи, неговите оценки и интелигентността като цяло.
През 2013 г. британски учени изследваха академичното представяне на повече от 11 000 еднояйчни и двуяйчни близнаци на 16 години.
Оказа се, че гените влияят на оценките повече от квалифицираните учители, престижните училища и строгите родители.

Анализ на един от центровете за изоставени деца в САЩ показа, че децата, чиито осиновителки имат висше образование, са със 7% по-склонни да завършат университет, отколкото техните връстници, чиито осиновители имат само средно образование.
За сравнение са дадени данни, според които висшето образование на биологичната майка увеличава тази вероятност до 26%, независимо какво образование има осиновителката.
И така, умната Матилда от едноименната детска книга на Роалд Дал в реалния живот не може да бъде дъщеря на родителите си - те са твърде различни. Спомнете си как тя умело умножава сложни числа на ум, докато нещастният ѝ баща се опитва да спечели доверието на клиентите.

 Възпитанието

Гените, колкото и да е странно, могат да повлияят на възпитанието на детето. Тоест гените, предадени му от баща му и майка му, по някакъв начин ще повлияят на това как родителите ще се отнасят към детето. Това е толкова сложна верига.
Повече от дузина проучвания, включващи повече от 14,5 хиляди двойки близнаци, показват, че гените, които детето носи, оказват значително влияние върху това как родителите се държат с него.
Например при момчетата областта на гена, транспортираща серотонин, може да “диктува“ колко ядосана ще бъде майка му, ако то например счупи любимата ѝ чаша.
Учените обаче не отричат ​​влиянието на социално-икономически и културни фактори.
Независимо от силата на гените, възпитанието също играе огромно значение. И то трябва да се съобрази не с характера на родителите, а с характера на детето.
Няма идеален метод на възпитание - всяко дете изисква специален подход. Ето защо родителите трябва да се опитат да вземат предвид индивидуалните характеристики на детето и навреме да пробват да ги развият или коригират.

По  материали на Parents, Мона Василева