Какво чувства бебето в корема на мама

Много бъдещи майки се интересуват от това какво чувства бебето в продължение на 9 месеца и как да общуват с нероденото бебе.
На тези и други въпроси отговаря перинаталният психолог д-р Светлана Семянова.

По някаква причина повечето бременни жени първо питат какво чува бебето в утробата. Слухът обаче далеч не е единственото и не първото , което усеща то. С развитието на нервната система в работа се „включват“ всички сетивни органи един по един.
 

Движение и докосване
Първите реакции на външни дразнители се появяват  около 5-6-ата седмица. Ембрионът по това време все още не може да се движи самостоятелно, но плува в подвижна среда: майката се движи, вътрешните ѝ органи се движат.
Чрез движение и контакт плодът получава голямо количество информация.
Тъй като бебето непрекъснато се движи в корема на майката, след раждането то изпитва дискомфорт, ако остане неподвижно.  Движението (люлеене, вибрация) винаги го успокоява.
След 8-ата седмица от вътрематочното му развитие могат да се наблюдават първите прояви на тактилна чувствителност. Например, когато косъм гъделичка бузите му, то се опитва да се дръпна назад, да протегне ръчички, за да премахне тази коса. Така че първото нещо, което още нероденото има, е усещането за допир. С порастването му чувствителността по повърхността на лицето се увеличава, защото е много важно то да се подготви за най-важното нещо след раждането – сукането.

Въпрос на вкус
На 14-16 седмици започват да се образуват вкусовите папили на езика. Рецептори се развиват в ширина и дълбочина, а броят им се увеличава. И тъй като почти всички вещества от кръвта на майката, включително хормоните, навлизат в околоплодната течност, бебето като ги поглъща, разпознава майката „на вкус“. Например, ако майката изпитва удоволствие, в кръвта се отделят сладки ендорфини. Когато майката е нервна, горчивите хормони на стреса навлизат в околоплодната течност. Детето обича сладки неща, но не горчиви.

По това време развитието на обонятелните рецептори завършва. С тяхна помощ бъдещото бебе е в състояние да различи няколкостотин миризми. Но засега то ги възприема чрез кръвния поток: носните му проходи са затворени със слузести тапи. То ще използва напълно носа си едва след раждането.

Успоредно с това продължават да се развиват вестибуларният апарат, тактилната чувствителност и усещането за тялото му. Бебето се движи много, докосва стените на околоплодния мехур, лицето си, пъпната връв, която има нееднородна структура и с която може да играе. Това е много важно за него, тъй като чрез движенията се формира първото пространствено възприятие, първото разбиране на границите и чрез докосване се осъществява комуникация и запознаване с външния свят и със себе си.

Чувам те!
До 18 седмици плодът възприема звуците като пулсация. След 18-20 седмици той започва да долавя отделни звуци.
Първо детето чува как бие сърцето на майката, как тя диша, как работи стомахът ѝ, прави разлика между гласа ѝ, звуците на чревната перисталтика, шума на кръвта, движеща се през съдовете.
То е постоянно изложено на нискочестотни много силни звуци - фоновият шум в матката достига 95 децибела. Поради това, а също и поради факта, че водната среда отслабва звуците, плодът може да чува само външни шумове, които достигат до 135 децибела.
Най-важно за бебето е сърдечният ритъм на майката и нейният глас, който се предава директно през тъканите (през канала на костната проводимост). В същото време се намалява чувствителността към нискочестотни звуци, което предпазва детето от хиперстимулация. Но той възприема добре високите честоти, които отговарят на характеристиките на човешката реч.
За много деца е трудно да заспят в пълна тишина след раждането, тъй като никога не са били в мълчание.
За него е по-лесно да заспи в стая с лек фонов шум, когато от съседната стая идва звук на работещ телевизор, звучи музика, някой говори тихо.
След 32 седмици бебето може уверено да различава външния шум. По това време е много добре да чува гласа на татко си, който му говори. То ще запомни ниския тембър му и след раждането таткото ще бъде „идентифициран“ именно по гласа му.
По същия начин можете предварително да запознаете бебето с хора, които ще бъдат в неговото обкръжение в бъдеще, преди всичко с най-близките роднини.

Снимка: Guliver / Getty

Емоционален опит
В последните месеци на бременността детето реагира не само на звуци, но и на емоционалното състояние на майката. То научава за това от сърдечния ритъм – ускорен или спокоен пулс, интонацията на речта ѝ – раздразнен или спокоен, а също и от дишането ѝ – прекъснато и напрегнато или спокойно, премерено.
То улавя възбудата на майката и чрез хормоните на стреса – катехоламини (кортизол, адреналин, норепинефрин и др.), което от своя страна влошава благосъстоянието му.
Когато майката е нервна, бебето в утробата става тихо, замръзва, сякаш усеща опасност или започва да се тревожи.
Връзката между естеството на външния звук и съответното емоционално и физиологично състояние на майката е фиксирана и остава в паметта му като преживяване. Спокойствието на майката, равномерният ѝ глас, приятелското отношение към другите сигнализират на детето, че всичко е наред, няма от какво да се тревожи.

Как да общуваме с него
От средата на бременността бебето вече може да реагира, когато общувате с него. То се „вслушва“ и „отговаря“ на звуците и докосванията.

- Започнете с ритмични удари, след това преминете към тихо пеене или четене на поезия. Правете това редовно, 2-3 пъти на ден, за предпочитане по едно и също време.
Бебето постепенно ще свикне, ще изчака известно време и ще доплува до стената на матката, за да усети докосването, придружено от спокойния глас на майка си.

- Погалете го. Бъдещата майка може физически да усети движенията на детето на 18-20 седмици от бременността. От този момент то реагира на докосването на ръцете ѝ – погалване, леко потупване, притискане на длани към корема и можете да установите гласов и тактилен контакт с него. Така жената дава да се разбере: „Не само те чувам и усещам, скъпа, но и отговарям, реагирам ти!“

Поглаждането може да бъде придружено от музика. Децата реагират добре на народни песни, романси, музиката на Моцарт, Вивалди, Шопен.
След раждането същите тези песни, мелодии, стихотворения ще се превърнат в добро успокоително средство, защото вече ще са познати на бебето.
Вълнуващи за деца са Бах и Брамс, както и всякакви твърде силни, груби звуци.
Ако бебето не харесва музиката, то ще ви уведоми за това, като промени естеството на движенията.
Строго е забранено да оставяте бебето да слуша музика през слушалки, прикрепени към корема. Твърде силната стимулация води до превъзбуждане на нервната система, информационен и сензорен стрес.

Мона Василева