Не наказвайте детето с мълчание

„Ти ме нарани, много ме обиди. Вече няма да ти проговоря!“, казва майката и се обръща с гръб към детето, сякаш не го забелязва.

Позната ситуация? Същото са правили нашите родители или баби и дядовци.

Бойкотът на мама е може би най-болезнен

Това е истинско психологическо насилие, причиняващо непоносима болка, с която то не може да се справи, обяснява психологът Светлана Лука.
Родителите наказват с мълчание, с идеята детето да помисли върху поведението си. Трагедията на ситуацията е, че в това състояние то губи способността си да мисли.
Може би ви се струва, че постигате целта си : синът (или дъщерята) бързо „осъзнава“ вината си, моли за прошка, сълзи на разкаяние се стичат по бузите му.
Проблемът сякаш е решен и сте убедени, че сте успели да обърнете ситуацията, така че детето да разбере всичко. Само то не разбра с какво е обидило майка си.
То все още е твърде незряло и наивно се поддава на психологическа манипулация.

Това е истинско психологическо насилие, което наранява душата на детето и то не е в състояние да се справи. Следователно е готово на всякакви действия: да признае вина, да моли за прошка на колене, само и само майка му го погледне отново и да му проговори.
Когато тя с часове не му говори или се прави, че не го забелязва, демонстрира неприязънта си.

Родителските чувства са безусловни

Мама и татко обичат детето си, независимо от неговия външен вид или поведение. То е ценно, защото го има.
Любовта към него е заложена в природата ни. Няма нужда да се завоюва. Колкото по-малко е детето, толкова по-силно усеща тази любов. Когато вече порасне, се налага да спазва определени норми на поведение.
Спазването или неспазването им обаче по никакъв начин не трябва да се отразява на отношението на родителя към детето.
Когато майката наказва с мълчание, сякаш му показва, че когато плаче ли допусне грешка, тя не го обича. Обича го само, когато е послушно, когато яде здравословни храни и си ляга без да протестира, щом тя реши, че е време за сън.

Снимка: Guliver / Getty

Какво усеща детето в този момент

Когато обръщаме гръб на детето, ние сякаш му казваме, че не съществува (поне не в този момент и на това място), сякаш го няма. И в този момент то изпитва див и всепоглъщащ страх. Страх от смъртта. Защото не получава доказателство за живот, за ценността си. 
И не само малкото дете страда от подобно поведение на родителя, тийнейджърът също изпитва силен дискомфорт от бойкота, дори ако в детството не са се отнасяли така към него.
Вероятно за всеки човек родителите са онова огледало, което потвърждава собствената им стойност в този свят.

Какво ще се случи след това

Онези възрастни, които са преживели подобно отношение в детството, вероятно в зряла възраст ще реагират по „детски“ на подобни манипулации от значими за тях хора - от партньор до шеф. И такава реакция е трудно поправима.
Споменът за тези състояния дори в зряла възраст е много болезнен и страшен. Затова мозъкът измества това преживяване от паметта. — Ако не си спомням, значи не се е случило. Но се е случило и тялото, което страда от хронични заболявания, помни това и реагира.
- Мълчание и игнориране – това „тихо“ наказание се запечатва в емоционалната памет. А отношението се пренася по-късно към към собствените деца и прилагаме същите жестоки методи на възпитание.
Хлапето най-болезнено приема това отношение от страна на майката, защото връзката му с нея е много силна. Но и ако таткото или бабата прилагат такива наказания, те също силно влияят върху формирането на личността, създавайки болезнен емоционален фокус.

- Ситуацията се облекчава обикновено от присъствието на любим човек, в чиито ръце детето може да намери приемане и любов. Често – баба или дядо, които проявяват повече нежност към внуците си, отколкото към собствените си деца.

Снимка: Guliver / Getty

Каква е алтернативата

- Постоянен контакт с детето. Това не означава, че всичко винаги ще бъде спокойно. Това означава, че ако възрастният не е доволен от поведението на детето, той трябва да намери начини да изрази позицията си:

- може да е гняв,

- наказание (например лишаване от джаджи или подаръци за Нова година),

- ясни правила какво да правите и какво не.

Винаги изразявайте позицията си спрямо поведението на детето, не оставайте безразличен (в края на краищата, когато крещим, ние също показваме, че го виждаме, въпреки че сме недоволни). Това е нашето отношение към неговото поведение.
А бойкотът, мълчанието, игнорирането на практика са липса на отношение. Те показват безразличие, което е равносилно на нехаресване.

Мона Василева