Какво да правим, ако тийнейджърката не знае какво иска

Общуването с тийнейджъра е трудно и често изисква усилия от страна на родителите. Всички знаем, че децата в тази възраст са в деликатна ситуация, много лесно раними и понякога една грешна дума може да ги отдалечи още повече от нас. А понякога просто не успяваме да ги разберем. Всъщност и те много често сами не могат да се разберат в някои ситуации.

Една такава ситуация са плановете за бъдещето. Какво да правите, ако порасналото момиче отказва да мисли за своето бъдеще и кога трябва да се притеснявате? Отговаря Лиса Дамур в своята книга „Лабиринтът на порастването“ (издателство Изток-Запад).

Снимка: Издателство Изток-Запад

Защо не трябва да се тревожите

„Има много ефективни начини момичетата да гледат в бъдещето. Някои внимателно поставят основите на далечни планове. Други не са сигурни какво искат да направят след гимназията, но оставят вратата отворена за непредвидени интереси, които могат да се появят. Трети не мислят не мислят много какво ще става занапред, а после изненадващо се вдъхновяват от достойна цел“, обяснява Лиса Дамур.

И допълва, че в тази възраст тийнейджърите много бързо се променят, така че родителите трябва да бъдат подготвени за най-различни обрати. И тези промени далеч не засягат единствено начина на обличане, вида на прическата, приятелите и навиците. Те касаят също нагласите и мисленето. В тази възраст децата всъщност са най-адаптивни, отколкото в който и да е друг период от живота си.

Има обаче два случая, когато е добре да се замислим и дори да се притесним. Кои са те?

Снимка: Shutterstock

Кога да се тревожите

1. Тийнейджърката се е фиксирала върху плановете за своето бъдеще

Всички забавления в този случай са останали на заден план или изобщо липсват.

„Някои момичета се посвещават на многобройни безрадостни занимания извън програмата с цел да влязат в университета на мечтите си. Упражняват се повече от препоръчителното и учат много повече от необходимото. Съкрушени са от всяка оценка, различна от отличен, и стоят до късно, тормозейки се, че няма да успеят“, казва специалистът.

Колкото и да убеждавате детето си, че светът няма да свърши, ако не успее точно с този университет, то няма да ви разбере или чуе.

Любопитното е, че обикновено не става дума за авторитарен тип родители които изискват от момичето си грандиозни неща. Напротив – това са напълно нормални семейства с подкрепящи родители и добронамерени отношения. Проблемът е друг.

„В някакъв момент момичето решава да приеме всички полезни уроци, които възрастните са й давали – да бъде упорита, внимателна и амбициозна, и да ги приложи до нездравословна крайност. Обикновено този профил е по-разпространен именно сред момичетата и по-рядко сред момчетата“, обяснява експертът.

Как да реагирате? Признайте впечатляващите успехи на детето си и я поздравете, че дава всичко от себе си за своето бъдеще. После обаче я посъветвайте да опита да върне баланса в живота си, защото е явно, че вече е достатъчно подготвена, за да се справи добре. „Повечето момичета могат да понесат идеята, че настоящото им усърдие не е необходимо да продължава вечно“, казва Лиса Дамур. Опитайте да изготвите и стратегия как тя да внесе повече забавления в ежедневието си.

Снимка: Shutterstock

2. Липса на каквото и да било планиране

Това е другата опасна крайност. В този случай тийнейджърката не показва особено влечение към каквото и да било.

„На тези момичета им липсват напълно личните планове. Те не се отнасят сериозно към училището, защото нямат никаква представа какво искат да правят след като завършат. И изобщо не ги е грижа дали родителите им ги наказват заради оценки, защото не изпитват непреодолима нужда да излязат с приятели през почивните дни и спокойно си остават у дома да гледат филми. Липсва им целия устрем напред и енергията, с които обикновено се характеризира пубертетът“, обяснява Дамур.

Това няма нищо общо с онези тийнове, които имат планове, но родителите не одобряват целите им, защото вече са планирали нещо друго за тях в представите си. Тези момичета просто нямат никакви цели, дори и такива, които не допадат на родителите.

„Неспособността им да мислят за бъдещето обаче им отрязва възможности, които в крайна сметка може би биха искали да изпробват“, предупреждава авторката. Добрата новина е, че много момичета, които не са имали цел, след като поотраснат още малко, откриват такава. Но нужно ли е да се чака толкова?

Как да реагирате? Целта на родителите трябва да е да помогнат на дъщеря си да развие интересите си и по този начин да намали вратите, които сама затваря пред себе си, докато чака вдъхновение. „Бъдете широко скроени относно това какво може да приемете за разумен план и насърчете – при нужда дори настоявайте, дъщеря ви да прави неща, които я влекат“, съветва специалистът.