Защо детето се страхува от водата

Някои деца с удоволствие си вземат душ, но могат да изпаднат в истерия при вида на реката. Други се чувстват уверени в басейна, където пространството и ограничено и се вижда ръбът, където могат да се хванат, но те никога няма да се съгласят да покажат уменията си в морето.

Страхът от водата приема различни форми и може да се прояви при определени условия. Рродителите не винаги могат да разберат неочаквания страх, често са склонни да го възприемат като прищявка. Те се опитват да убедят детето, че няма нищо страшно и го засипват с рационални обяснения и дълги увещания. В резултат на това то не само не се отървава от страха, но чувства и известно пренебрежение към себе си, обяснява детския психолог Наталия Богданова

О, страх ме е!
Причините за страховете на детето не винаги са очевидни. На пръв поглед са безпочвени, но въпреки това са много упорити и могат да възникнат в ранна  възраст. Ако един от родителите се страхува от водната стихия, той може несъзнателно да предаде това на малчугана. В начина, по който възрастният го подготвя за къпане – ако той взема твърде много мерки за сигурност, например, той може неосъзнато да види безпокойство.
Обратното: Изключително енергичният родител не се колебае да хвърли детето във водата, за да изгради характер и да го научи да преодолява трудностите. А то не е готово за такива крайни действия.
Има обаче много други, не особено очевидни причини, поради които децата могат да спрат да обичат водата и морето.
Четиригодишно момиченце отива на плажа само по гащички, защото майка ѝ смята, че горнището на банския е безполезен аксесоар. Но се оказа, че всичките ѝ връстнички са по бански с горнище. Момиченцето се чувства неудобно и не изпитва никакво удоволствие от урока по плуване. И чувството на срам корелира с това, че е във водата.
Справянето със смущението е много трудно за малко дете, така че то ще предпочете да се страхува от водата. За детето е „по-лесно“ да изпита страх, отколкото да се сблъска със срам, съмнение и неувереност, обяснява психоложката.

Не засрамвайте детето, не му се подигравайте заради за страховете му, не го сравнявайте с други деца. Ако не е готово да се сближи с водата, вашите действия само ще засилят страха му и може да подкопаят доверието му във вас.

Снимка: Getty

Запознайте го със стихията
- Не оказвайте натиск върху детето, не се опитвайте да го убедите, че то просто не разбира или още не е усетило колко е приятно да се плува и да джапа във водата.

-  Ако докосва водата само с пръстите на краката си, значи е готово да взаимодейства с нея само по този начин. То има свой собствен метод за контролиране и укротяване на страха си и вие можете да му помогнете в това, като проявите разбиране и подкрепа.

- Поканете го да играе с водата.

- Ако го държите за ръка, не го стискайте твърде силно, може да си помисли, че опасността наистина е голяма.

- Купете очила за плуване - водата няма да навреди на очите му, но можете да играете на лов на съкровища или да изследвате подводния свят.
Играта ще завладее детето и страхът ще се оттегли на заден план.

Много хора смятат, че детето се страхува от водата, защото не може да плува. Въпреки това инструкторите препоръчват да изчакате с уроци по плуване, докато детето навърши шест години. Обучението във водата ще изисква от него способността да прави сложни движения, голяма концентрация и самоконтрол.
За дете под шест години е по-добре да организирате само игри и забавления във вода, без да обръщате внимание на техниката на плуване. Не се отказвайте от помощните средства. Страхотен аксесоар за плуване са плавниците. Те не ограничават подвижността и могат да симулират плувни движения.

Снимка: Getty
Не прибягвайте до емоционално изнудване: „Моля те, не се дръж така! Всички ни гледат. Не ме засрамвай пред всички родители!“
Детето абсолютно не иска да ви разстрои и е готово на всичко, за да ви угоди. Но дори заради вас то не може да преодолее страха си, следователно не само ще изпитва вина и срам, защото не е способен на нищо, но и ще реши, че ще бъде по-малко обичан, защото ви разстройва. 
Авторитарният метод също е неуспешна стратегия. Изискваме да преодолеем страха на сина/дъщеря си и даваме за пример някое по-смело дете...
Сравнявайки го с другите, ние го лишаваме от самочувствие и подкрепа. В резултат на това някои деца дори се страхуват да признаят, че се страхуват. Това е сигурен начин да превърнете страха във фобия. Покажете на детето, че приемате страха му сериозно, кажете, че много деца и възрастни изпитват подобен страх и че след известно време то ще се справи само, страхът му ще премине и вие ще му помогнете.

Мона Василева