Шест токсични родителски фрази

Когато автоматично произнасяме общи фрази, които сме чували много пъти в детството от собствените си родители, ние дори не забелязваме, че причиняваме психологическа травма на детето.
Следователно има смисъл да не предаваме „щафетата“ по-нататък.
 HuffPost разговаря с експерти, които съветват кои фрази да избягваме и какво да казваме вместо тях.

1. „Това са пълни глупости“
Децата често хленчат, ридаят или изпадат в истерия за неща, които ни се струват напълно дребни. Но емоциите, които те изпитват по едно и също време, не са незначителни. Те са много истински и силни, така че не трябва да ги подценявате.
Когато се опитвате да развеселите детето, вие сякаш му казвате: „Това, което чувстваш, няма значение“. Или: "Когато си уплашен или разочарован, се държиш глупаво."
Това ще помогне на детето да се научи да назовава емоциите си, което е много важно за развитието на емоционалната интелигентност. И нека знае, че не е само – вие сте тук, за да го подкрепите.

2. „Винаги правиш това и това…“ или „Никога не правиш това и това…“
Вместо това се опитайте да се поставите на мястото на детето и кажете нещо като: „В момента си уплашен, раздразнен, разочарован. Искаш ли да поговорим за това и да решим какво да правим?“
Децата, както и възрастните, имат свои обичайни сценарии на поведение. Но като им казвате, че правят нещо „винаги“ или не правят нещо „никога“, вие ги притискате в ъгъла и ги лишавате от надежда. Подобни изявления сякаш сигнализират, че вече не се интересувате от това, което се случва с него, че знаете всичко за него - и каквото и да прави, както и да действа, вашето мнение за него няма да се промени.
Вместо да хвърляте думите като „винаги“ или „никога“, по-добре е да се насилите да бъдете любопитни, разберете защо детето се е държало по един или друг начин в определен момент.
И не му викайте от другия край на къщата, а се приближете, бъдете близо - това ще помогне да установите контакт и ще се уверите, че то не се разсейва от нещо друго, а директно общува с вас.

Снимка: Getty

3. „Разстроен съм, че направи това“
Разбира се, децата лесно могат да разстроят родителите си с поведението си, но тук е важно да спазвате границите и да не смесвате емоциите си с техните. Това са вашите чувства, не техните.
Плюс това, като демонстрирате връзката между поведението на детето и вашето настроение, вие потенциално отваряте портал към ада - чувствайки, че то решава дали сте щастливи, тъжни или яростни, то може с радост да се възползва от тази възможност. И ще продължи да “натиска лостовете”, провокирайки ви към определени реакции.
Не бива да отглеждате манипулатор, който постига целите си чрез психологическо влияние върху други хора.
Много по-ефективно е просто да поставите твърди граници на поведението. Например „Недей да скачаш по дивана“ - това е всичко.
Е, или предложете прост избор: „Искаш ли да играеш тихо у дома или ще отидем на разходка?“

4. „Трябваше да помислиш по-рано...“
С тази фраза се опитвате да обвините детето за последствията от постъпката му. Но реалният резултат е, че то започва да се защитава и не слуша това, което му казвате.
Като казвате, че е трябвало да предвиди до какво ще доведат действията му, но не го е направило, вие всъщност изпращате послание: „Ти си твърде глупав или незрял, за да вземаш правилни решения."  Но по този начин вие рушите почвата изпод краката му, лишавайки го от самочувствие.
По-добре е да кажете нещо като: „Хм, да видим, изглежда, че сме в беда! Нека помислим как можем да поправим това."
Целта не е да се фокусира върху самия проблем, а върху възможните му решения.
Това ще помогне на детето да се научи да решава проблеми, да коригира грешките си, а също и да осъзнае правилността на поговорката „Първо мисли, след това действай“.
 

Снимка: Getty

5. „Остави ме аз да го направя“
Когато чакате безкрайно детето да свърши някаква много проста задача, която очевидно никога няма да завърши, вие инстинктивно се опитвате да се намесите. Но, колкото и да е трудно, се опитайте да не го правите. Защото по този начин все едно му казвате : „Не можеш да се справиш, затова трябва да се намеся“.
Това е едновременно демотивиращо и разочароващо. Представете си, че почти сте вдигнали ципа и трябва да направите само няколко стъпки до финала - и тогава мама или татко нахлуват... и всичките ви усилия отиват на вятъра.
Затова дишайте и дайте на детето необходимото време да изпълни задачата само.
Или, ако времето тече, поне му обяснете защо не можете да чакате повече. Нещо като: „Този ​​път само ще ти помогна, защото вече закъсняваме, но след това ще работим заедно!“

6. „Ти си срамежлив, нерешителен, несръчен “
Едно от най-ценните неща, които родителите могат да направят за децата си, е да спрат да им поставят етикети.
Етикетите разрушават взаимоотношенията, защото обикновено отразяват някаква негативна черта, която родителите виждат в децата си и не знаят какво да правят. Вместо да се опитат да разберат какво те е наред, те слагат „етикет“ и определят неговата личност като цяло.
Освен това етикетите имат способността да се „самоизпълняват“. Ако едно дете непрекъснато слуша от родителите си, че е такова и такова, то в крайна сметка приема това като истина. И дори ако първоначално не е мислило така за себе си, то става точно такова.
Дори положителните етикети са вредни. Например, ако наречете дете умно, все едно му казвате, че единствената причина, поради която се е справило добре на теста, е, че защото е родено умно. И ако те се провали на следващия тест, това ще доведе до загуба на мотивация и самочувствие - защото ако се е родило умно, как би могло да се провали?
Затова забележете и го хвалете за усилията, а не за резултата. И направете всичко възможно да избегнете етикетирането на детето си, както добро, така и лошо.

Мона Василева