На 20, 30, 40: предимства на възрастта за първо раждане

Страховете и притесненията относно майчинството възникват при жената на всяка възраст: „Какъв би бил животът, ако бебето се появи 10 години по-рано или по-късно? Какво е по-добро за мъника: опитът, стабилността на майката или нейната активност и жизнерадост?"
Всяка жена си задава тези и още куп въпроси.  
Има много митове и стереотипи около „идеалната“ възраст за раждане на дете. Отговорите се влияят повече от индивидуалните черти, от характера и личността на жената, от нейната зрялост, условията на живот в даден период, реда, в който се появява това бебе, а не толкова от  биологичната ѝ възраст.
"Има обаче някои типични, несъзнателни механизми, които формират майчиното поведение на различни етапи от развитието на жената", обяснява семейният психолог Мария Коновалова

Раждане на 20
Днес една двадесетгодишна майка се смята за млада, почти момиче. Малко са тези, които съзнателно се стремят да родят на тази възраст. Въпреки това, от гледна точка на физиологията, това е доста благоприятно и дори желателно за развитието на бременността и успешното  раждане. 
Ставайки майка на ранна възраст, самото момиче често все още не е узряло психически, следователно двадесетгодишните майки обикновено са небрежни както по отношение на бременността (уверени са, че ако нищо не ги притеснява, не е нужно да ходят на лекар, не правят тестове и т.н.), не мислят толкова и за възпитанието и образованието на детето.
От една страна, подобно отношение предпазва майката и бебето от прекомерна тревожност. От друга, липсата на житейски опит и познания крие риск, който може да доведе до катастрофални последици (пропуснати усложнения на бременността , травма на бебето и др.).
Бременността в тази възраст често се възприема леко, като игра, майката се чувства щастлива от раждането, радва се да отглежда бебето си,  защото самата тя е изпълнена с оптимизъм.
Децата на двадесетгодишните майки растат съвсем свободно и спокойно, без особени очаквания и изисквания, без напрежение и разочарования, тъй като самите те все още растат и съзряват заедно с децата си, заедно с тях изпитват радостта от живота. 
Освен това децата на младите майки често се социализират добре. В стремежа си да не се отказват от своите нужди и хобита, младите родители често са готови да поверят бебето  на баба и дядо (роднини, съседи, приятели ...) или винаги да го вземат със себе си: на гости, на разходка  или на кафене.

Снимка: Getty

Майка на 30
До 30-годишна възраст жената обикновено вече съвсем съзнателно и планомерно подхожда към появата на бебето. Тя вече се чувства достатъчно възрастна, представя бъдещето си, има известен опит в семейния живот. Нейният начин на живот, кариерата ѝ е повече или по-малко е уредена, а перспективата за отглеждане и възпитание на дете не изглежда плашеща, а примамлива.
Това я улеснява и помага да се адаптира към новата роля, да се грижи за детето с всички ограничения на собствените си нужди.
На тази възраст младата майка вече не е толкова нетърпелива да отиде на кино или театър и обикновено е готова да се откаже от шумни партита в полза на релаксираща почивка с детето си.
Рационалността започва да надделява над младежката емоционалност и спонтанност, но точно тук се крие опасността.
Първо, жената често се стреми да прави всичко правилно, да бъде „идеална майка“ и когато нещо се обърка, тя се тревожи прекомерно. Това се отразява и на детето и то расте тревожно. 
Освен това раждането на бебето често съвпада с разцвета на кариерата ѝ. Младата майка често е „разкъсана“ между кариерата си и детето.
Логиката и рационализмът, присъщи на тази възраст, я карат да наеме бавачка и да мисли за благополучието на детето си. Но то често е лишено от нейната близост, любов и привързаност. От което жената страда и изпитва чувство за вина.
В желанието си да се реализира като майка, да осъществи своите идеи, образование, кариера, жената често забравя за детето, за неговите интереси, не взема предвид индивидуалния му темп на развитие и често има към него свръхизисквания. 

Снимка: Getty

На 40
Децата на майки 40+ имат възможността да изпитат щастието на безрезервната любов. След като се реши късна бременност, жената е готова да се посвети напълно на детето. Тя получава максимална радост от майчинството, въпреки факта, че самата бременност и задълженията, свързани с грижата за бебето, вече ѝ тежат.
Четиридесетгодишната майка може да бъде много търпелива, нежна, добронамерена и да понася всички трудности с чувство за хумор.
Ако детето не е първото, тогава след 40 жената се чувства доста уверена и спокойна, опитът и ясно поставените приоритети ѝ помагат.
Бебето вече не е част от самореализацията, от него не се очакват специални постижения. Майката оценява самата възможност да бъде близо, да му се радва и да наблюдава развитието му.
Въпреки това, първата бременност и раждане на тази възраст често са съпроводени с повишена тревожност, страхове и съмнения. И често има риск цялата майчина любов и внимание „да се стовари“ върху детето и то да израсне зависимо и инфантилно, изпитало всички „прелести“ на свръхзакрилата.

Възрастта, в която жената ражда, не е гаранция за успешно майчинство. Тя постепенно започва да става майка психологически. Научава се да обича бебето и да приема себе си в новата си роля.
По този път и на 20, и на 30, и на 40 тя може да направи някои грешки, най-важното е да ги осъзнае навреме, да направи изводи и да се стреми да гарантира, че някои минуси на на възрастта не влияят на живота на бебето.

Мона Василева