Свекървата не обича детето

„Възможно ли е една баба да не обича единствената си внучка? Забелязахме, че свекървата никога не хвали  3-годишната си внучка. Момиченцето ни наскоро тръгна на детска градина - ние с мъжа ми се възхищаваме и се радваме на всяка рисунка, всяка снимка и видео оттам. Споделяме това с баба му, но всеки път чуваме критики в отговор: „Тя танцува най-лошото от всички - очевидно няма да стане балерина. Сега може да ви е смешно, но после ще съжалявате!“ .
Дори съпругът ми не издържа и я попита защо непрекъснато критикува детето, което е още много малко. Длъжно ли е едно тригодишно момиче да танцува като балерина и да се справя по-успешно от другите? На което последва отговор: „Казвам каквото мисля. Защо да се срамувам?“
Сестра ѝ налива масло в огъня: тя винаги дава за пример децата на свои приятели, които проговорили на годинка, седнали на гърне на същата година и дори вече учат азбуката. А нашата нищо не може“, пише млада майка.

Отговор и съвет дава семейният психолог Татяна Беляева.

Децата на дъщерите са психологически „по-близки“

Бабите по правило различно приемат внуците си. Обикновено децата на дъщерите са им психологически „по-близки“ и „по-добри“ отколкото децата на синовете.
Вероятно това отношение се е закодирало през годините и е свързано с принадлежността към семейството. Децата на дъщерята са „плът от плъта ни“, и това не подлежи на никакво съмнение, докато на сина някаква „непозната“ жена му е родила дете.
Но дори и без това има много фактори, които влияят на привързаността. Нормално и естествено е родителите да са привързани и да се радват на всяка проява на детето си. Ако обаче са прекомерно ентусиазирани, това може да има и обратен ефект особено в периода на социализация, когато то тръгва на детска градина, училище, кръжоци.
В случая "критиката" на бабата може да внесе рационално зрънце баланс.

Какво трябва да направят родителите

Обичайте детето си, възхищавайте му се и разберете, че няма как целият свят да споделя вашия ентусиазъм. И колкото повече различни мнения и модели на поведение се формират около детето, толкова по-лесно и по-бързо то се адаптира в обществото, колектива, защитавайки постиженията си.
Когато самите баби са били малки момичета, не беше прието децата да се хвалят прекомерно. Не защото те са били по-малко обичани от родителите си, обяснява психоложката Юлия Редкина.

В близкото минало родителите възпитаваха децата си доста строго и взискателно. Рядко ги хвалеха. Имаше много предразсъдъци – примерно, че целувките ще ги разглезят. Познат ви е израза „Детето се целува само, когато спи!“

Всичко това се отразява на емоционалната сдържаност на по-старото поколение по отношение на децата. Затова и по-възрастните са скъперници на похвали. Баба, правейки забележка на внучката си, е сигурна, че е права, защото е възпитана по този начин, израснала е като достоен човек, което означава, че това е правилният начин.
Освен това най-вероятно тя е отгледала децата си по доста студен начин, тя е била функционална майка, а не емоционална.
За нея най-важното като майка е било децата да са нахранени, облечени и да получат добро образование. Това е изразът на родителската любов.
Ако свекървата е възпитавала децата си по този начин, то така ще възпитава и внуците си. Това е несъзнателно предаване на сценария.
Но също така може по някаква причина бабата не обича внука, особено внучката си. Може би така се проявява ревността.

Мона Василева