Как да научим детето да казва „благодаря“

Родителите глезят бебето от самото му раждане, задоволявайки всяка прищявка. И в един момент сладкият мъник се превръща в разглезено егоистично чудовище. Познато, нали?

Вместо по някакъв начин да ограничат изобилието и да го научат да се радва на малкото, родителите се оплакват: „Ние израснахме без играчки и без интернет, виждахме сладкиши само по празниците, а днешните деца имат всичко, което можете да си представите - и всички са еднакво недоволни."
Но признайте си, няма смисъл да се кълнем, че сега живеем по-добре, отколкото преди 20, 30, 40 години. А наличието на играчки и сладкиши само по себе си не може да развали децата – те растат така, както ние ги възпитаваме.
Вместо да се разстройвате, научете детето си на благодарност, съветва психологът Ася Вилид и дава няколко полезни насоки.

Как да научите детето си да казва "благодаря" и "моля"

Възрастните произнасят тези думи автоматично, без да мислят, но детето трябва да бъде научено на такива прости умения. Напомнете му, че за всяка ваша помощ - сготвена вечеря, оправено легло, изпрани дрехи, трябва да каже "благодаря".
Същото важи и за думата „моля“ - ако детето е помогнало на баба си с домакинската работа и тя му е благодарила, трябва да покаже учтивост и да отговори с благодарност.

Думите „благодаря“ и „моля“ не са единствените прояви на благодарност, които детето трябва да помни.
Друг полезен навик е писането на благодарствени писма до приятели, баби, Дядо Коледа - до всеки.
Дори ако приятелят му е направил изненадващ подарък, детето може да му напише писмо, за да благодари. Това ще го научи да цени подаръците и близките, които ги дават. Дори ако то не може да пише, това не е проблем – нека продиктува текста на писмото, вие го напишете, а то може да добави рисунка.
Тук е важно  да разбере защо изобщо трябва да пишат  такива писма, да намери точните думи и да осъзнае защо благодарността е толкова важна.

Снимка: Getty

Как да го научим да помага в къщи

Да оценяваш означава не само да си благодарен, но и да разбираш колко труд е вложен. Едно дете никога няма да разбере стойността на реда или на добрата храна, ако не подреди стаята си и не сготви само.
Научете го да върши някои домакински задължения и да помага с каквото може.
Разбира се, ще срещнете съпротива, а понякога дори истерии.
Бъдете упорити, последователни, но меки - започнете с елементарни неща като събиране и подреждане на играчките (детето ще разбере по-скоро защо трябва да прибира собствените си играчки, отколкото например да мие чиниите на семейството). По-късно преминете към по-сложни неща като грижа за домашния любимец, поливане на цветя или почистване на кухнята.
Всичко това ще помогне на детето да разбере, че дори ежедневният комфорт изисква известно време и усилия - и постепенно ще се научи да цени вашия и своя труд.

… и на други хора

Важно е от ранна възраст да му обясните, че хората и обстоятелствата са различни. И ако то спи в топло легло и яде вкусна и прясна храна, не всеки в този живот е такъв късметлия.
Това не само ще му помогне да развие чувство на състрадание и желание за помощ, но и ясно ще обясни на детето защо е толкова важно да цени това, което има.
Събирайте заедно книги, играчки и дрехи – станете доброволец, за да помогнете на нуждаещите се. Участвайте в благотворителни проекти, организирани от различни компании.
Не го правете мълчаливо – обяснете на детето какво се случва и защо помагаме на другите. Дайте му възможност да избере какво може да дари, за да го включете в процеса. Това ще му помогне да започне да цени простите радости, които са му достъпни.
Веднъж месечно правете нещо с детето си, което е от полза за другите, дори и непознати. Почистете двора или парка, направете къщичка за птици, купете храна за дворни котки.

Важно е да му покажете, че е приятно не само да получава, но и да дава. Освен това, къщичка за птици, създадена с татко, ще му напомня за добрите дела, които са свършили заедно. И всеки път, гледайки през прозореца, то ще вижда птиците, които кацат и стоят на топло, в къщичката, която е направил сам (добре де, почти сам)!

Мона Василева