„Това е важна част от развитието“: психотерапевт за вярата на децата в Дядо Коледа

Десетгодишните не вярват в Дядо Коледа, но чакат подаръци
И няма едно правило - какво точно да казват родителите и какво – не. Всичко зависи от семейството и неговите ценности. Това важи и за новогодишните традиции.
Има семейства, които по принцип не подкрепят приказката за Дядо Коледа. Други са вярващи със собствени доста хармонични представи.
Трети, напротив, по всякакъв начин подкрепят легендата - правят адвент календари, пишат писма до Дядо Коледа, подготвят изненади.  И всички тези опции са абсолютно нормални, обяснява психотерапевтът Вера Якупова.

До определена възраст децата не различават много реалността от измислицата. Приказката за тях също е част от реалността.
Но всички растат и се сблъскват с външния свят, така че не всичко зависи от родителите.
Ако детето вече е пораснало, вероятно е изправено пред факта, че другите му връстници не вярват в Дядо Коледа. То самото започва да разбира, че има фантастични създания, като еднорози и Снежната девойка, но има и съвсем реални. Ако този естествен процес на порастване е започнал, тогава няма смисъл го убеждавате, че добрият старец съществува.
Трудно е да си представим десетгодишно дете, което вярва на 100 процента.
Съвременните деца се развиват бързо, те са потопени информация. Хлапето ще се радва да търси подаръци под елхата, но като цяло вече знае, че родителите му са ги купили - не е долетял някакъв мил дядо, който ги е пуснал през комина.
Следователно няма смисъл вие да му разказвате „цялата истина“ - то вече се е досетило.

Говорете за реалността
Случва се малко дете, което все още вярва в новогодишното чудо, да бъде „просветено“ от някой от приятел. И тук е важно да не обезценяваме чувствата му и да го подкрепяме. То трябва да знае, че родителите му го разбират, не го осъждат и не се смеят на чувствата му.
Ако искаме да го подкрепяме, тогава е по-добре да говорим за реалността - че Дядо Коледа може да не съществува, но все пак на този ден всички взаимно се изненадваме. И всъщност това е основната част от новогодишната приказка, когато ние самите ставаме малки магьосници.
Трябва да му кажете какви са посланията на легендата да Дядо Коледа: че той следи как се държат децата, насърчава добрите и наказва непослушните.

Не всички желания се сбъднат
Понякога детето иска подарък, който родителите не могат да купят по обективни причини. Това е доста често срещана ситуация при по-големи деца, когато родителите усърдно поддържат вярата им в магията. И тук малчуганите се сблъскват с противоречие - Дядо Коледа изглежда като магьосник, но не може да донесе всичко.
Можете да излезете от подобни ситуации по различни начини.
Можете например първоначално да кажете, че Дядо Коледа винаги прави някаква изненада и няма смисъл да му се поръчва нещо конкретно. Или казваме: пишеш писмо и това е подаръкът, който ще намериш под елхата. И тогава сме готови да похарчим 100 лева за количка за Барби или за готина джаджа.
Важно е преценим ситуацията, защото детето в крайна сметка се фокусира само върху думите на родителя.
В същото време няма да се случи нищо ужасно, ако не можем да изпълним желанието му. Разбира се, всеки родител иска да зарадва детето си, но често се сблъсква с реалността, която налага ограничения.

Децата развиват фантазията си
Приказките са обичани не само от децата, но и от възрастните. Обичаме да четем „Хари Потър“ или да гледаме „Властелинът на пръстените“. Харесваме нещо измислено, харесваме метафори. В края на краищата измислената история често е някакъв вид метафора за нашия реален живот.
Любовта към приказките е пряко свързана с развитието на фантазията и творчеството, със способността да мечтаете и да измислите нещо ново. Всичко това е важна част от адаптирането към живота, когато мислим за неочаквани възможности, мечтаем за нещо и вървим към мечтата си. С помощта на развито въображение можем да създадем нещо, което не е съществувало преди.
Вярата в приказката е важна част от развитието на хлапето.
Мона Василева