5 опасения на младите родители

Има един момент по време на бременността, когато родителството се превръща от абстрактна идея в неоспорим факт. И си е страшно. Като стяга-ме-сърцето-вие-ми-се-свят страшно.

Защото изведнъж ви удря това, че тази малка нектарина, превърнала се в артишок, превърнал се в ананас, растящ в корема ви, всъщност е жив, дишащ човек, който ще изисква неща от вас. Но малките хора не идват с упътване за употреба, така че какво се прави?, пита се Бони Гибс Венгроу от parents.com

Добрата новина: не сте единственият бъдещ родител, който е обзет от притеснения за бебето. От чудновати мисли до напълно разумни опасения – майките разкриват най-големите си страхове на млади родители, а ние ги успокояваме.

Страх #1:
Бебето ще провали брака ми

Бебето може и да изглежда като постоянно трето колело във връзката и в известен смисъл си е така. Това може би обяснява защо някои бъдещи родители, като мен, се страхуват от опустошението, което то може да нанесе на брак, иначе твърд като скала. Виждала съм как щастливи двойки се обръщат един срещу друг, след като са прекарали немалко безсънни нощи в грижа за новороденото. Чувала съм млади майки, които се оплакват, че гърдите им са се превърнали от ерогенни зони във вимета. Естествено, не исках да ми се случва нищо такова и бях твърдо решена, когато се появи нашето бебе, да правя нещата различно. Дали планът ми проработи без спънки? Не точно – имаше някои неуредици – но пет години по-късно със съпруга ми сме по-силни и по-влюбени отвсякога.

Разбира се, прекарването на качествено време с партньора помага. „Опитайте се да имате поне веднъж седмично вечер за вас двамата и нека всеки партньор да има време и за себе си“, предлага д-р Прийти Парик, асистент клиничен професор във Факултета по педиатрия на Медицинския университет Mount Sinai. „Освен това е важно да се цените един друг и да отдавате значение на труда и усилията при отглеждане на дете.“

Страх #2:
Няма да се привържа към детето си

За някои родители майчината или бащината любов се появява в мига, в който видят новороденото, или веднага след контакта кожа до кожа. Но за други връзката не е незабавна.

След една трудна бременност, включваща отлепване на плацентата, прееклампсия и цезарово сечение по спешност, майката на едно дете Мелиса Гандини от Хъдсън, Масачузетс, си помислила, че първите седмици на бременноста ѝ са като летен ветрец. От първия месец била обхваната от следродилна депресия. Не чувствала никаква привързаност към бебето си и се притеснявала, че е най-лошата майка на света. „Помислих си „Не е редно да се чувствам така, ще ми мине“, разказва тя. „След това се притеснявах, че не отминава и че продължавам да се чувствам все така.“ За щастие, депресията отминала и Гандини се впуснала ентусиазирано в майчинството.

Без значение дали преминавате през следродилна депресия, или просто имате смяна на настроенията след раждането, е важно да знаете, че не сте единствена. Около 70-80% от майките минават през това, казва д-р Парик, заради съвкупността от промяна на нивата на хормоните, липсата на сън, новите отговорности и факта, че току-що целият ви живот се е променил. Тя препоръчва подремване, когато е възможно, разчитане на семейство и приятели за подкрепа и излизане колкото се може по-често. Може дори да се обадите на лекаря си. „Възможно е да не е просто смяна на настроенията, а да прерасне в депресия, ако продължава повече от седмица и действително влияе върху живота ви“, казва д-р Парик. „Има си лечение и дори, когато става въпрос за кратко неразположение, е добре да говорите с лекаря ви.“

Страх #3
Няма да мога да кърмя

„Не ми се вярва, че ти дават бебе, а не ти дават инструкции!“, казва Пола Инграм, майка от Ню Йорк, чието първо притеснение след раждането било кърменето. „Притеснявах се, че няма да имам достатъчно мляко, за да я храня“, казва тя. „И когато я отбивах, си мислех, че правя нещо ужасно, че адаптираното мляко ще я съсипе. Дори сега се тревожа, че храната не ѝ е достатъчна.“

Звучи ли ви познато? Поемете си въздух – кърменето е трудно. Дори и да сте усвоили тънкостите веднага, понякога, за да дойде кърмата, си трябва седмица. А натрупването на запаси може да отнеме и месец. С други думи, не се притеснявайте и не се срамувайте да помолите за помощ. „Много е важно да има кой да ви подкрепя в този период – консултант по кърмене, педиатър, семейство, приятели, дори групи за взаимопомощ при кърмене в квартала“, казва д-р Парик. „Ако имате проблем с правилната позиция на устата на детето към гърдата и се налага да дохранвате с изцедена кърма, може да използвате чаши, спринцовки и други техники.“

Ако решите да използвате адаптирано мляко, не се давайте на чувството за вина. „Има адаптирани млека, създадени, за да хранят вашето бебе и да му дават всички необходими хранителни вещества“, обяснява тя. „Безопасно е за детето и то ще расте.“ А по-важното е, добавя, че така се свързвате с бебето си.

Страх #4:
Ще държа бебето си грешно

Преди да забременее, Анд Кембъл от Бруклин, Ню Йорк, била смъмрена, задето държи по грешно бебето на приятел. Така че когато на бял свят се появил синът ѝ, тя (разбираемо) се паникьосвала, че не го държи, както трябва. „Беше ме страх, че ще му счупя врата и че няма да знам как да го придържам“, споделя тя. „Толкова се притеснявах, че не знаех как да си гушна детето.“

Като се има предвид, че повечето новородени не могат да си държат сами изправена главата до 4-ия месец, не е чудно, че родителите са притеснени от това как да ги подхванат. Обикновено на майките и татковците им трябва известно време, за да свикнат. Просто гледайте да придържате главата и врата, когато бебето е в изправено положение, или легнало на ръката ви като в люлка. (А ако наистина не сте сигурни какво правите, помолете някоя сестра да ви направи едно бързо обучение, преди да напуснете болницата!)

Страх #5:
Без да искам ще нараня бебето

Възможностите за фатални грешки – предозиране с лекарство, изпускане и т.н. – изглеждат безкрайни, когато сте млад родител или ви предстои да станете такъв. Помнете, че винаги, когато сте не сигурни или се притеснявате за нещо, е добре да се обадите на педиатъра си – има голяма вероятност той да е чувал всичко!

„Притеснявах се за парче храна, заседнало на гърлото, или за вирус, от който ще се разболеят, без аз да мога да го предотвратя“, казва майката на две деца Дейна Маккрейни от Хънтсвил, Алабама. „Сега, когато децата ми са по-големи, все още ме държат будна нощем онези неща, които може да не видя. Притеснявам се за думите, които чуват в класната стая, или за това, че след години ще поклатят укорително глава за нещата, които съм правила като майка. Страховете ми винаги са от неизвестното, но мисля, че това е онази красива скала, по чийто ръб се разхождаме всички като родители.“

Превод: Елисавета Цалова