История с изгубена кукла, плачещо момиченце и Франц Кафка

Историята гласи, че веднъж, докато се разхождал в парка, Франц Кафка срещнал малко момиче. То плачело. Било си изгубило куклата, чувствало се съкрушено.

Кафка му предложил да потърсят заедно куклата. Разбрали се да се срещнат на следващия ден на същото място. Уви, междувременно не могъл да я открие. Затова решил да напише писмо от куклата и да го прочете на детето, когато се видят.

„Моля те, не тъжи за мен. Тръгнах на пътешествие, за да видя света. Ще ти пиша за моите приключения.“ Това било началото на първото от много подобни писма. Когато Кафка и момичето се срещали, той му четял тези внимателно съставени писма, посветени на въображаемите приключения на любимата кукла. Детето се успокоило.

След време Кафка подарил на момичето кукла. Тя била по-различна от онази, изгубената, но към нея имало писмо, което обяснявало: „Пътешествията ми ме промениха.“

Много години по-късно вече порасналото момиче открило писмо, скрито в малък процеп в куклата. То гласяло: „Всичко, което обичаш, рано или късно ще бъде изгубено. Но накрая любовта ще се завърне под различна форма.“

Съществуват най-различни версии на историята за Кафка и куклата. Тази конкретно е на Тар Брах – психолог и будистки учител по медитация от Вашингтон.

Без значение дали тази история е действителна или не, поуката от нея е очевидна. Първо, тъгата и загубата са повсеместни. И второ, начинът да ги преодолееш е като потърсиш как любовта се завръща под друга форма.

Разглеждането на тъгата като вездесъща и неизбежна част от човешкото съществуване, си има и предимства.

Тя обхваща много повече от загубата на любимия, въпреки че това е най-ярко изразената ѝ манифестация. Загубата на куклата е опустошителна за малкото момиче. Именно това трогва Кафка и го кара да създаде невероятната поредица от писма. Той осъзнава дълбочината на детската болка и се твърди, че за написването на тези писма е влагал толкова време и усилия, колкото и за останалите си творби.

Универсалността на загубата ни помага в битката със самотата. Това, че с хората около нас споделяме сходни болки: развод, старост, болест, безработица, загуба на дете… - ни кара да се чувстваме по-малко сами.

А що се отнася до завръщането на любовта под различна форма, сигурни сме, че писмата на Кафка са били същинският подарък на любов. Именно те помагат на момичето да преодолее болката.

Вярата, че любовта ще се завърне, е наистина лечебна. Нашата цел в случая е простичка – да я разпознаем в новата ѝ форма.

Източник: Обекти.бг