Как да мотивираме децата си да бъдат успешни

Прекрасно е да се живее в динамично време, смятат някои. Китайците обаче имат едно проклятие: „Да живееш в интересни времена!”. Кой е прав? Обекти.бг търси отговорите.

Днешният динамичен свят поставя нови изисквания за успешна социализация. Трябва да сме гъвкави и да умеем да се приспособяваме към плаващите и изменящи се рамки – в най-висока степен на пазара на труда. Което е свързано с необходимото образование, квалификация и преквалификация.

Тази сложна ситуация изправя родителите пред необходимостта да дават най-доброто от себе си, за да останат на гребена на вълната. От друга страна, на изпитание е поставен и подходът им към възпитанието. Един от основните въпроси е: как да мотивираме децата си да бъдат успешни?

В един подреден свят с плавно развитие и строги рамки и правила спазването на нормите гарантира успех.

Завършваш специалност например – и вече имаш гаранция за светло бъдеще. Без нужда да надграждаш и следиш новостите. Подредеността и вертикалното кариерно израстване, които описваха пазара на труда допреди десетилетие, създаваха условия за развиване на силна корпоративна идентичност и бяха гаранция за мотивираността на хората да работят и израстват в „тяхната“ организация.

Съвременната среда създава неограничени възможности. От друга страна обаче - колкото повече са наличните възможности, толкова по-дълъг е периодът за ориентация и правене на избор. По-високите изисквания допълнително усложняват ситуацията.

Те действат като катализатори на стреса, карайки човек непрекъснато да се стреми да надминава дори и собствените си цели. Как може в тази ситуация детето да бъде възпитано в дух на мотивираност, за да бъде успешно?

На първо място въпросът се отнася до критериите – какво значи успешно?

Успехът, сам по себе си, до голяма степен е свързан и с вътрешни, и с външни критерии.

В изследване на това какво разбират българите под щастие и удовлетвореност от живота получихме много интересни резултати.

Оказа се, че удовлетвореността се свързва с материални измерения: заплата, добра кариера и професия, осигурен дом, а щастието се възприема значително по-лично - радост, любов, семейство. В тази рамка успехът е свързан по-скоро с удовлетвореността, с постигнатите цели. Обикновено това е заемане на определена длъжност, получаване на определена заплата. Осигурена социална стабилност и престиж.

Но не по-малко важна е вътрешната страна на успеха – личната удовлетвореност от постигнатото. Тя не е толкова силно материално определена, но е от значение, когато става въпрос за цялостния живот и усещане за психично благополучие.

А когато говорим за деца, успешността се определя и от разбирането на родителя. От стремежа му да компенсира това, което смята, че му е липсвало. Желанието да предпази детето и да го насочи в правилната посока.

Стандартният вариант за постигане на успех е изразен в поговорката „Който учи, той ще сполучи”.

Какво обаче става, когато детето влезе в реалния свят и види, че нещата не са такива? Получава се разминаване, даже и преди реалното навлизане в социалния свят. Достатъчни са филмите и посланията от всекидневието, новините.

За да бъде детето успешно, трябва да го научим, първо, само да се мотивира и, второ - да следва и обогатява мотивацията си. Да знае кои са силните и слабите му страни и съответно да насочва действията и целите си спрямо тях. Може да иска да стане известен художник, но ако не умее да рисува, е добре да го разбере, преди да се травмира.

Успехът се крие в това човек да вярва в себе си. Да има мечти, цели, стремежи. И когато ги постигне, да ги заменя с нови.

Как да го внушим?

Директният път не е най-добър, за предпочитане е по-косвеното влияние – приемане и окуражаване. Ако тръгне в неправилна посока, ограничете го – но не грубо, а като му дадете достатъчно алтернативи.

Детето трябва да научи, че успехът е свързан и с това, което го прави щастливо. За да успее да намери собствения баланс между това, което другите оценяват като успешно, и това, на което самото то се радва. Например да учи, но и да има достатъчно време за любими занимания, в които да се развива.

В основата на успешността е добрата самооценка. Хвалете и поощрявайте детето за всяко конкретно действие – “Чудесно се справяш, тази картина е много хубава” вместо обезкуражителното „Можеш още, наблегни на...”. Вмъкнете градивната критика между похвалата в началото и в края на посланието, за да не бъде отблъскваща и обезкуражаваща.

Важно е и поощренията да бъдат за конкретни действия, резултати и умения.

Изречения от типа “Страхотен си!” не са ясни - те може да доведат до нереалистична самооценка, при която детето да смята, че заслужава всичко просто, защото го има.

Сравняването с негови връстници също е деликатен момент. Самите деца, особено с нарастване на възрастта, непрекъснато се сравняват помежду си. Ако често чуват “Виж Иван пак се е справил по-добре”, “Не можеш ли да си като другите?”, това може да им подейства обезкуражаващо, да приемат, че са по-несправящи се, и да си създадат нагласа към провал.

Както негативното сравнение, така и стимулирането детето винаги да е първо водят до нереалистични очаквания. Ефективното послание е за нещо конкретно, с баланс между похвалата за „точно това, което си постигнал“, и стимулирането на желание за още повече, за победа.

Но не победа на всяка цена и във всичко – а според реалните възможности на детето. Едно от много важните умения е и човек да може да приема загубата, без да преживява прекалено силни емоции. Защото животът не е само низ от успехи и победи, нали?

Автор: Маргарита Бакрачева