Как децата формират предразсъдъците си

Скорошно проучване разкри, че родителите и като цяло възрастните няма нужда да казват на глас дискриминационните си коментари с цел да не ги чуят хлапетата.

Текстът, публикуван в сп. „Psychological Science“, показва че децата в предучилищна възраст често учат социални предразсъдъци именно от това, което родителите им НЕ казват. Невербалната комуникация всъщност говори много силно на малките за отношението на възпитателите им към останалите хора.

Авторите на проучването описват този пасивен трансфер на социални предразсъдъци от родител към дете като “заразен”. Децата забелязват родителските коварни негативни сигнали и формират изводи, основани на тях.

Изследователите показали видео на група деца в предучилищна възраст – момчета и момичета – описващо жени от една и съща раса в различни социални комуникации. В единият случай жена давала позитивни сигнали – усмихвала се, тонът на гласа ѝ бил мек — на друга жена. В другият – обратното, жена давала негативни сигнали и говорела с леден тон на друга жена.
След това на децата били зададени серия от въпроси с цел да се изясни коя жена-реципиент те повече харесали: 67% от децата харесали реципиента на позитивните сигнали.

На другата група деца са им показвани същите видеа и след това са им представени двама души, всеки описан като „най-добрият приятел“ на всяка от жените-реципиенти във видеата – облечен с същия цвят тишърт като съответната жена. Питани са кой „приятел“ харесват повече.

Децата определено фаворизирали приятеля на жената, която получавала позитивните сигнали във видеото, защото са „прекопирали“ социалните предразсъдъци от оригиналната интеракция и след това ги „прехвърлили“ върху други от същата социална група.
Съотнесена към истински житейски ситуации, тази тенденция може да бъде толкова силна, че да формира расизъм или каквито и да било други форми на предразсъдъци.

Изследователите подчертават, че родителите и възрастните като цяло трябва да си дадат сметка за ролята, която играят, в оформянето на детските предразсъдъци.

Надя Горанова