Как да не крещим, когато имаме лош ден

"Опитвам се, всъщност, доста се старая да не крещя на децата. Но понякога не мога да се въздържа. Избухвам и след това се чувствам много виновна. Знам, че причината не е това, което правят децата. Причината е в мен. Особено, когато денят ми е бил наистина тежък.

Дали наистина мога да спра да им викам? Каква е тайната?"

Съчувствието е ключ към спокойствието

Съчувствате на най-близките, на децата, но започнете да съчувствате на себе си. Не можете да сте емоционално щедри, когато сте под стрес и усещате празнота, когато чувствате, че не сте достатъчно добри. Когато напрежението е по-малко, вие ще мислите по-добре и ще може да реагирате по-спокойно, каквото и да направят децата. Без крясъци!

Така, когато почувствате раздразнение, не се обвинявайте и не се срамувайте. Това е част от човешката природа. Всички имаме трудни дни. Представете себе си като мигаща червена светлина на таблото на автомобила. Какво да направите, когато я видите:

- Удвойте усилията се да контролирате поведението на децата, дори от това да ви заболи главата;

- Издърпайте кабела, така че червената светлина да престане да мига и изпийте едно „питие“ - за да преглътнете тревожните усещания, които ви разболяват и за да се успокоите;

- Кажете „Благодаря!“ за сигнала и използвайте възможността да помислите какво трябва да направите в този момент, за да се почувствате добре и да бъдете благосклонни към своите деца. Това раздразнение, което сте почувствали, е сигнал, че е време незабавно да се погрижите за себе си.

Как се изключва червената лампа

В тежки дни, веднага, след като почувствате раздразнение:

1. Спрете да правите каквото и да било. Кажете си, че реално няма нищо спешно. Дишайте.

Вдишайте дълбоко няколко пъти. Това ще ви върне в настоящия момент и ще помогне да се разтоварите от силната емоция.

2. Не реагирайте, когато сте ядосани

В момент на афект човек има силен импулс да действа (мигащата червена лаампичка). Ако има някаква опасност, преценете ситуацията и се опитайте да се успокоите. Наложете си да изчакате, защото най-доброто решение ще вземете, когато сте спокойни. Децата не си вземат поука, когато са разстроени и ако вие сте ядосани, ще изтормозите и тях.

Най-важният урок, който може да дадете на вашите деца в този момент, е урокът по самодисциплина и вие ще сте примерът за това. Всеки път, когато мозъка овладее силната емоция, се презарежда и много по-лесно можете да се саморегулирате. Така вече няма драма, а повече любов!

3. Заредете се с всичкото съчувствие, от което се нуждаете

Понякога мислим, че трябва да чакаме някой друг да се грижи за нас, да ни даде любовта, от която се нуждаем. Но за да бъдем добри родители, трябва да се научим да бъдем родители и на себе си Любящият родител, от който се нуждаете в тези трудни моменти, сега е вътре във вас.

Да израснете означава да поемете отговорност за това, така че да се държите като възрастни, когато децата се държат детински. Смилете се над себе си, благословете се със собствената си любов.

Задайте си въпроса: „Какво трябва да направя, за да си върна любовта и добротата?“ Когато осъзнаете отговора, просто го направете! Ако ви трябва голяма промяна – повече сън, упражнения, пътуване или нещо друго, направете план за да го реализирате. Ако е нещо, с което досега не сте успели да се справите, напишете си обещание да го правите, оставете го на видно място и го спазвайте.

Кажете на децата: „Много съжалявам, но днес съм ужасно раздразнителна. Опитвам се да бъда добра към себе си, така че да не си го изкарвам на вас. Може ли да се опитате да бъдете мили към мен? До утре ще съм ОК, но сега се нуждая от вашето съчувствие.”

Това работи – те наистина ще го направят, а и ще научат как да се справят с настроенията си, как да симпатизират, как да помолят за нещо, от което имат нужда по един приемлив и сърдечен начин.

Малките и младите усещат, когато сме стресирани, но това тренира у тях самоконтрол. А ние носим отговорност за своите състояния, затова не бива да мислим, че сме лоши, защото понякога се държим като деца.

Сбогувайте се с повишения тон, посветете се на усъвършенстването на респектиращия разговор у дома. Всички в семейството се научете да използвате сигнал с ръка, когато нечий тон не е приемлив. Тогава, когато усетите, че си изпускате нервите, кажете: „Стоп! Ще го преодолея, нека всички да вдишаме заедно 10 пъти бавно. ОК, да го направим отново. Вече съм добре и това, което исках да кажа, е...“

Но ако изпадате в такива състояния всеки ден, това е сигнал, че нещо в живота ви трябва да се промени. Потърсете помощ, за да го направите. Вие заслужавате да се чувствате добре. Децата ви заслужават да имат щастлива майка.

Лаура Маркам