Малък Сечко си отиде, дойде Баба Марта

Февруари си отива, с него и  Малък Сечко, и сме готови да посрещнем Баба Марта и да сложим  мартенички на ръката.

От българския фолклор 

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец март. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет.
Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с мартеница (усукани бяла и червена нишка) на

1 март - деня на пристигането на Баба Марта

През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици. 

Почти няма човек, който да не знае прочутата история за появяването на първата мартеничка по времето на хан Аспарух. Но се оказва, че първите основи на тази пролетна традиция са поставени векове преди него.
В Древен Рим Нова година се чествала на 1-вия ден от месец март, който бил наречен в чест на бога на войната Марс. Това не е случайна дата, защото тогава започвала не само тогава новата година, но и всички предстоящи военни кампании на римската армия. Така някои учени свързват белия и червения цвят на мартеницата именно с мира и войната.
Дако-тракийските племена също празнували Нова година на 1-ви март, но свързвали празненствата и с древногръцкия сатир Марсий, който изобретил множество музикални инструменти и, според една от легендите, намерил захвърленият от Атина авлос (вид античен духов музикален инструмент, изработен от дърво) и започнал да го използва и популяризира. Дако- тракийците почитали март и като месецът на плодовитостта и прераждането на природата.

Оттогава този прекрасен празник бил предвестник на пролетта, по времето на Аспарух се появили първите мартеници, а през Първото и Второто българско царство обичаят се доразвил и разпространил из всичките бивши български територии.

Но освен в България, този обичай е популярен и в съседните държави.