Защо една майка категорично отказва да бъде нещотърсач

Мило семейство,

Вижте, не мога да правя повече това. Не съм намирачът на всички неща, без значение какво смятате вие. Знам, че съм супер умна и имам очи отзад на главата и ви хващам всеки път, когато взимате от запасите ми с шоколад. Разбирам, че сте възхитени от мен и всичките ми таланти, като например как успявам да ви накарам да си свършите домашните задължения или да пазите тишина по време на дълго пътуване. Знам всякакви начини да ви тормозя, като например да ви накарам да позирате за семейна снимка или да ви правя пиле за вечеря, което не е поднесено по любимия ви начин. Аз съм добра, много добра в това. Понякога стигам до там, че се наричам невероятна.

Но когато стоиш практически във хладилника, питайки ме дали имаме някакво мляко, а аз виждам, че то почти ще убоде ретината ти, тъй като е на милиметри от нея, ставам малко раздразнителна. Което води до това да изгубя своята прекрасност, а и двамата знаем, че търпението ми ще бъде следващото нещо, което ще изчезне.

Всички вие сте овладели изкуството да сте абсолютно неспособни да намерите каквото и да търсите – винаги. А това, че си мислите, че аз знам къде са всички неща в къщата, не ме ласкае. Ама изобщо. Съвсем не желая да знам къде е всичко. Не желая да нося тази отговорност повече.

И, между другото, ако ти трябва масло, то е там, където е било през целия ти живот – в кутията за масло в шкафа, където държим маслото. Ако е празна, вземи нов пакет от хладилника. Ако няма нов пакет в хладилника, значи маслото е свършило, ок?

Хобитата ми не включват да мърдам вещи из къщата само, за да ви объркам и да направя живота ви по-интересен. Имам по-добри неща, които да върша с времето си, и нямам желание да натоварвам церебралния си кортекс толкова.

Не съм сигурна дали си мислиш: „Гледай сега, ще вбеся мама, защото това адски ме кефи“ или наистина вярваш, че имам и най-бегла представа къде си сложил левия си кец.

Знам само това: не знам къде са ви нещата. Аз съм човек, който едва помни къде е оставил ключовете за колата си или кой ден е, така че спрете да ме молите да намирам по хиляда неща на ден.

Не винаги знам дали нещо е свършило, но мога да ви уверя, че ако се чудите, по-добре е да използвате енергията си действително да проверите дали нещото е свършило, вместо да крещите: „Мамо, къде ми е анцуга?!”

Колко пъти трябва да си изтърва нервите, преди да осъзнаете, че това не е ефективно и никой не печели от цялата работа?

Може би, ако се грижите за нещата си и ги слагате на местата им, няма да губите толкова много неща. Какво ще кажете за това?

Моля, престанете да ми причинявате това, скъпи деца и съпруг. Вбесява ме по същия начин, както те вбесява, когато надничам в Скайп чата ти. Или когато пея на публично място. Или когато се провиквам „обичам те“ от прозореца. Само че вместо да имаш един човек, който да те вбесява, аз имам вас четиримата, които се чудите къде са ви нещата.

Аз съм също толкова объркана, колкото и ти, питайки ме къде е млякото, когато то ще ти извади окото. Абсолютно не мога и няма да ти помогна. Трябва да си помогнеш сам. Казвала съм ти редица пъти, че можеш да правиш каквото ти душа иска, което включва това да си намериш флумастрите. Тонът в гласа ти ми подсказва, че много силно ги искаш, затова по-добре си ги намери, сладурче.

Прекалено съм заета да се опитвам да ви опазя живи и да ви държа заети, за да не се оплаквате непрекъснато колко сте отегчени – талант, с който действително се гордея. Затова разбираш защо аз просто не мога да се концентрирам и да намеря къде ти е книгата от библиотеката.

Сега, къде по дяволите са ми ключовете за колата?

Текст: Katie Bingham-Smith, превод Надя Горанова