Детето няма нужда от купища играчки – 6 аргумента

Миналата година освободих къщата от излишните играчки. Нарекох това – минимализъм. И нека  обясня каква голяма полза за децата донесе този мой подход.
Знам това, защото ми отне много време да направя точния избор – дали да оставя една или друга, все от графата „Най-любими играчки“.

Когато децата играеха, аз стоях от страни – пиех си кафето, слушах и ги наблюдавах с едно око. И дълго се колебаех.
Ако някога сте имали време да наблюдавате поведението на децата в голям магазин за играчки, ще видите, че се повтаря едно и също. Хлапета от различен калибър идват и си тръгват. Едно нещо остава постоянно. Винаги се чува една и съща молба:

Какво ще ми купиш днес?

И то ще е още една поредна играчка.

Защо „уволних“ голяма част от тях?

На първо място, защото тези купища играчки ми създават проблеми. Няма ден, в който да не стъпя върху елемент от Lego.
Установих, че с всяко влизане в магазина, винаги съм купувала по нещо. И се превърнах в майка, която непрекъснато се кара на децата си, заради играчките, които са навсякъде по пода. И непрекъснато повтарям като развалена плоча: „приберете си играчките“.  

Но най-вече разкарах част от играчките, защото осъзнах колко много ще спечелят децата от това. И бях последната която се притеснява, че ще ги лиша от нещо ценно, като намаля до минимум купчината. Защото знам, че децата учат през игрите. А за тях не са нужни купища играчки.

Ето 6 предимства от моя подход.

1. Изобретателност + нововъведения  

Повечето момченца имат набор от Батман, Супермен, Спайдермен, Железния човек …
Ако обаче разполагат само със стар чаршаф? Ще го увият на врата си като перелина на супергерой и могат да влязат във всяка една от ролите.   И, когато се уморят, чаршафът ще стане вълшебно покривало, или завеса за кукления театър.
 Малкото игрички ще стимулират въображението им да ги включат в различни сценарии. Да проявят изобретателност и да бъдат новатори. А именно това искаме да насърчим у нашите деца, нали?

2 . Практиката на поделяне

Смятате ли, че човек е склонен да дели. Дали пещерните хора на драго сърце са делили плячката си. Едва ли. Деленето е социално поведение, което се развива и възпитава. Не идва естествено, а трябва да се практикува. И, когато хлапето не разполага с много играчки, се налага да ги споделя. Това е важно умение, което ще му е от полза по-късно в живота.   

3. Независима игра

Когато хлапето разполага с малко играчки, то е по-независимо в игрите си. Играчките са малко и са добре подбрани. И детето бързо се ориентира и намира тази, която му е нужна.  То я включва в игра, търси и намира много нови и различни начини да се възползва от нея.  

4. По малко стрес

Купищата играчки са стрес. Аз не мога да си представя как ще ги изчистя, подредя и организирам, а как да очаквам от малкото дете да се справи с всичко това.
И заръката на родители „подреди играчките“, за много от хлапетата е упражнение с повишена трудност.
В порядъка има нещо много успокояващо - всичко си е по местата.

5. Съзнателно потребление

Когато купувам пуловер, винаги обмислям. Дали ще го ползвам дълго? Качествен ли е?  Във времето на онлайн пазаруването  можеш да се снабдиш с всичко само с един клик на мишката.  А аз искам моите деца да почнат да си задават въпроси. Защото играчките не бива да бъдат спонтанна, необмислена покупка. Играчките трябва да са нещо стойностно, да имат място в дома и в живота на нашите деца.

6. Щастлива мама

Щастлива съм, защото виждам, че децата ми развиват тези ценни качества, които искам. Малкото на брой играчки доведоха до  по-малко спорове, повече поделяне, независима игра, изобретателност и постепенно, с времето до по-съзнателен избор на това какво да купим.
Нашето лично щастие като родители влияе на децата и на щастието на семейството като цяло. И всичко започва от нас.  

Източник: simplefamilies.com, адаптация Мона Василева