Мъжът, който изгуби пари, мъжът, който ги намери и как това помогна на деца

„Това, че загубих пари, не е нещо, с което се гордея. Но се съгласих да разкажа историята само заради децата с проблеми в развитието, които се обучават в центъра към Фондацията за проблеми в развитието – това е шанс и други хора да помогнат“, казва Георги Георгиев.

Новината за него е не, че той е направил дарение, а че има хора като Светослав – човекът, намерил парите. Историята обаче е толкова чудна и толкова хубава, че стопля много сърца, макар да започва тъжно и драматично в един от най-студените дни.

„През януари, когато валеше много силен сняг, отивах към банката, за да внеса сума пари. Паркирах на 200 метра от нея и едвам се добрах по заснежените тротоари. На банковото гише зачаках да ми дойде реда и си извадих портфейла, за да си приготвя личната карта. Подадох я на касата и започнах да ровя за парите, но те липсваха“, започва разказа си Георги.

Снимка: личен архив 

„Първо си помислих, че може някой да ме е обрал, без да разбрера. Нямах много други пари и едва успях да внеса малка сума по кредитната карта, колкото е минималната вноска и тръгнах обратно. Оглеждах се по пътя, мина ми през ум, че може да съм ги изръсил, но тъй като не знаех дали съм ги изгубил, или са ми ги откраднали, реших, че не мога да ида в полицията - какво бих могъл да кажа?

Наложи ми се да взема на заем и няколко месеца само аз си знам как съм живял, че да мога да връщам тези пари. Много тъпо се чувствах и си мислех - ако съм ги загубил, дано някой, който има нужда, да ги е намерил, например човек с болно дете, за да помогнат, а не да бъдат похарчени за някоя глупост...“

Георги решава, че иска да забрави колкото се може по-бързо за този случай и да не мисли повече за загубата. Но няколко месеца по-късно негов приятел му показва статия от вестник, в която пише, че се издирва собственикът на някакви пари и разбира, че написаното се отнася до него.

„Отидох в районното, разказах какво ми се е случило и от датата, на която съм внесъл малката сума по кредитната карта и от ес-ем-ес-а за паркиране, който съм изпратил, както и отличителните белези по парите, успях да докажа, че са мои и в полицията ми ги върнаха. Поинтересувах се кой е човекът, който ги е намерил и ми дадоха телефона му. Звъннах, представих се и помолих за среща, за да му благодаря на живо.”

Георги и Светослав се срещат и Жоро споделя, че иска да направи дарение за лечение на болни деца. „Бях много впечатлен, че има хора като него, които са толкова честни и не са запазили парите за себе си. Това ме провокира и аз да направя добрина за някой, който се нуждае от нея.“

Светослав дава на Георги няколко идеи за различни каузи и фондации, и Жоро избира Фондацията за лечение на деца с проблеми в развитието. “Хареса ми, че във фондацията се стремят да работят и с родителите на децата, които, вместо да водят всеки ден малките на терапии, се обучават сами вкъщи как могат да помагат на децата си.

Също така, в центъра се лекуват над 50 деца с увреждания и се изготвя индивидуална програма за всяко дете, според неговите нужди с рехабилитатори, логопеди и други специалисти.

Затова дарих парите там - защото разчитат изцяло на средства от дарители.

Едно от децата, което се лекува в центъра, има здраво братче, и то, като разбрало за историята, е направило кратко филмче с рисунки за нея."

Председателят  на Фондация „Деца с проблеми в развитието” Анита Кънчева споделя пред bTV, че историята на Светльо и Георги е много заразителна и се надява да вдъхнови и много други хора. „Вярваме, че няма малко и голямо дарение, както няма малко или голямо добро”, казва тя.

Марина Атанасова