За възпитанието или към какво да не се отнасяме твърде сериозно

Осъзнатото родителство е модерно в наши дни. Отделяме на децата много време и сили, щателно анализираме собствените си педагогични провали. Но все пак има неща, към които не би трябвало да се отнасяме прекалено сериозно.
Понякога и за нас, родителите, е по-правилно да се отпуснем и да оставим ситуацията на самотек. И без да звучи странно, резултатът ще бъде съвсем нелош.

1. Ранното развитие
Връстниците на вашето дете все още строят кули, а то вече срича? Знае наизуст всички композитори? Учи френски? Страхотно! Остава само да си отговорите на въпроса защо му е всичко това. Както показват изследванията, децата, които са се научили да четат на по-ранна възраст, в първи клас четат по същия начин, както и връстниците им. Освен това много от тях ненавиждат книгите, с които са ги мъчили в детството.
Ранното развитие е хубаво, стига да се харесва на детето. Ако ли не, не трябва да настоявате. Още повече, че каквито и да било игри с вода, пясък и катерене са в същността на развитието.

2. Дисциплината
За това как да отглеждате и възпитавате децата психолози и педагози спорят и до ден днешен.
Послушното и кротко дете е мечта на родителите. То вероятно е хвалено от съседи, бабите на детската площадка, възпитатели и учители. И как ли не – не се отделя от майка си, разбира от половин дума, слуша… Вашето дете не е такова? Но това е прекрасно!
Подобно примерно поведение може да говори за стрес и за това, че с детето сте прекалено строги в семейството.
В дългосрочен план на милото момиченце или на примерното момченце ще му бъде трудно – то няма да може да отстоява собствените си интереси и мнение. Не, разбира се, не е нужно да хвърля камъни, но да се слушат всички за всичко също не е добра идея.

3. Отличник в училище 
Прилежни тетрадки, високи оценки, винаги подготвени домашни – колко усилия хвърляме, за да приближим детето до този несъществуващ идеал. А далеч по-важното е, ако то обича да научава нови неща, да се разбира със съучениците си и с радост да ходи на училище.

4. Подредената стая
Вашата детска не прилича на такава от каталог? Одеялата са натрупани на купчина, куклите са в шкафа за дрехи, а в детската къщичка по някаква причина има пластилин? Не винаги можем да осъзнаем, че тази странна композиция е част от сложна и интересна игра. И когато карате детето да сложи всичко на мястото, вие нарушавате вълшебния мир и не му давате да прояви фантазия. Разбира се, всичко трябва да е с мярка: огризки от ябълка на пода и опаковки от бонбони под възглавницата са незначителни детайли.

5. Мнението на специалистите
Разбира се, всички четем книги за възпитание и развитие. Специалисти съветват, психолози препоръчват, педиатри настояват… Не е трудно да забележите, че много от тези съвети откровено си противоречат. А някои модни методики предизвикват недоумение. Какво да правим? Гледайте си детето и взимайте решенията самостоятелно. Специалистите също могат да сбъркат. Особено, ако става дума за препоръки, насочени към масовата аудитория, а не за лични консултации.

6. Собствените грешки
Да се повишава тон не е правилно, да се плаши с Торбалан или Баба Яга – още по-малко. Спанакът е по-полезен от бонбона, а живото общуване – от анимациите. Но на малцина им се отдава да бъдат идеалните родители от книгите 24 часа в денонощието. Това е ненужно както на вас, така и на децата. Подобен перфекционизъм води до развиването на чувство за вина и гняв – както към вас, така и към малкото. Способността да си прощавате грешките и умението да си почивате ще ви направят по-спокойни, което означава, че ще можете да дадете по-доброто от себе си на детето.

 Саша Белкина/detstrana.ru