Блогърката Ванеса Виденова и нейната "приятелка" - паническата атака

Броят на хората по света, които страдат от панически атаки се повишава всяка година; нараства и процентът българи, изпитали поне веднъж силно и неконтролируемо чувство на тревожност и страх, сочи статистиката.

Какви са симптомите на внезапната духовна криза, какво поражда психическия шок, как се преодолява и много други въпроси намират отговор в „Моята приятелка Паническата атака” от Ванеса Виденова - разказ в първо лице за усещанията, които връхлитат преди и след сблъсъка с това чудовище, за пътя към приемането и преодоляването ѝ без лекарска намеса или прием на медикаменти

Българската влогърка разглежда явлението, преди синдромът да се превърне в паническо разстройство, агорафобия, генерализирана тревожност, тревожна депресия и преди да се разклони в хипохондрични и натрапливи симптоматики.

Нейните съвети са свързани с промяната на начина на живот и на мислене, социализация, визуализация на проблема, различни техники за дишане и медитацията, спорт, общуване с природата - те са средствата, чрез които да се преодолее вътрешната неудовлетвореност и страхът да се преобрази в двигателна сила.

Съветите ѝ ще откриете в следния откъс:

"Паническа атака е било значи. Това разбирам след обстойно търсене на симптомите ми в интернет, според който често се оказва, че си болен от най-малко три не­излечими болести, от които се умира до ден-два. Изва­дих късмет, дет’ се вика – просто паническа атака. Какво разбрах за нея:

1. Много хора получават панически атаки.
Това до някаква степен ме облекчава. Знам, че е ужасно да казвам подобно нещо, но е факт. Не се чувствам по-добре, защото и другите страдат, но се чувствам по-добре, защото не съм луда и не съм сама.
Явно не е нещо толкова рядко, с което никой друг не се е срещал. Разбирам също така с огромна доза облек­чение, че не е е нелечимо. Засега добре, много добре даже. Колкото повече хора са засегнати, толкова повече информация за това как да се справя с това ще има на­всякъде, нали?
И още как – в българските форуми си има отделни теми, има групи в социалните мрежи, посветени на това, с две думи – всичко ще бъде наред. Все някъде там се крие истината и хапчето, с което да се излекувам.

2. Характерните симптоми за ПА са: 

• сърцебиене
• треперене
• потене
• виене на свят
• дезориентация
• силен страх
• състояние на константна тревожност без конкретна причина
• чувство за липса на контрол
• страх от припадане
• страх от това, че ще получиш сърдечен удар или ди­ректно – страх от смъртта
• хипервентилация
• усещане за недостиг на въздух
• горещи или студени вълни по цялото тяло
• изтръпване на крайниците
• силно налягане и напрежение в главата, главобо­лие
• пищене в ушите
• „топка“ в гърлото, гърдите или стомаха
• гадене
• цялостно усещане за обърканост
• дисоциация с реалността – всичко изглежда нереално

Поне знам, че със сигурност е паническа атака и че не се побърквам. Не се чувствам супер, че се самоди­агностицирах, разбира се, но се радвам, че няма да се налага да влизам в лудница. 

3. Паническата атака продължава не повече от 3 – 4 минути.
Мм... не. Просто не. Няма как да е така. Целият епизод беше минимум половин час, а симптомите продължиха поне 15 минути. Но кой знае, времето е разтегливо по­нятие, когато си в подобно състояние...

4. Хората изпитват тревожни и неприятни усеща­ния дълго време след атаката. Задържат се неприят­ни, силни и плашещи мисли дори след като е минало известно време. Най-често срещаните са страх от припадане, от инфаркт или инсулт, от полудяване или от задушаване.

Интересното е обаче, че освен умопомрачителен, страхът е сто процента ирационален. Няма сведения за човек, който е починал, получил инфаркт, полудял, заду­шил се или припаднал от паническа атака. За последното съм малко тъжна, защото това е единственото нещо, което искам, докато тя се случва – просто да имам копче за включване и изключване някъде по тялото си и да мога – хоп! – да го натисна и да се изключа. За съжаление, Вселе­ната казва „Не“ и те кара да стоиш със страха си.

Паническата атака е като неканен гост, но в добавка – с хладно оръжие в ръка. Той просто влиза, отива в кухнята, прави си кафе, слага си захар и го пие бавно, докато ти стоиш и го наблюдаваш, и не можеш да намериш себе си от ужас. Реално не прави нищо и дори сякаш не те забе­лязва, но е чужд човек, явно пълен психопат, в дома ти. С нож. Нямаш избор, освен да изпаднеш в истерия, но в същото време си твърде уплашен, за да мръднеш. След малко той се изправя бавно и отива да измие чашата на мивката. Минава покрай теб и треперещите ти колене, от­варя външната врата отново и я затваря след себе си.

Точно това представлява тя за мен като усещане. Чув­ството, с което те оставя подобна случка, е точно „Как­во се случи току-що?“ и няма човек на Земята, който да може да ти отговори на този въпрос. В най-добрия случай смяташ, че халюцинираш. При всички положения обаче знаеш, че не искаш да се чувстваш така никога по­вече.
Порових се още по-надълбоко и започнах да изслед­вам паническата атака като чисто физиологичен процес. Откроиха се няколко важни части, с които всеки, който иска да разбере състоянието, трябва да е наясно.

Причина
Първата стъпка е нашият Х в това уравнение. Всичко останало е конкретна стойност, но първопричината по­някога остава загадка завинаги, дори години след като човек се „излекува“."

Източник: „Сиела“