6 основателни причини да научим детето да лъже

Да се лъже е грозно и обикновено втълпяваме на децата това от най-ранна възраст. Но понякога, макар и рядко, и от нашите уста се изплъзва лъжа, въпреки че се опитваме да не го правим.

Просто в някои ситуации се налага, и е редно да обясним точно това, когато децата пораснат дотолкова, че да разберат обясненията ни правилно – кога и защо лъжата е позволена, разказва психологът Мария Баулина пред letidor.ru.

Вежливост:

Ако сестричката с блеснал от радост поглед попита брат си отива ли ѝ тази цветна рокличка, за никого не е трудно да се досети, че тя много би искала да я харесат.

Истината – че зелените копчета и розовите панделки не са добър избор, биха разочаровали и натъжили момиченцето, а и няма да променят нейния избор, тъй като до партито остават 5 минути.

Предложете на детето да си представи в какво би се превърнало общуването, ако хората говореха само истината: „Здрасти, о, изглеждаш ужасно с тази пъпка на носа!“ или „Колко неприятно, че ти спечели първото място в състезанието, а не аз…“

За да избегне подобни ситуации, помолете детето да съблюдава следните правила:

- Да отчита емоциите на този, с когото говори.

- Преди да каже истината, да помисли дали някой ще има полза от нея.

- Да не забравя, че неговото мнение не е единствено правилното.

Обяснете на детето, че всеки има своя истина – особено, когато става дума за навици, вкусове, желания или способности.

Може да дадете този пример: Кое изказване е истина: „Пюрето на Мария е вкусно“ или „Пюрето на Мария е отвратително“?

Нека вникне в мисълта, че дори да е уверено, че казва истината, неговото мнение ще бъде лъжа за някого.

Спасение:

Лъжата, която може да помогне на някого, отдавна е получила статус на благородна постъпка. Много деца обаче не разбират ситуацията, в която е нужно да защитят някого от чуждия гняв или наказание – това е морална дилема.

Те я причисляват към „Лошо е да си доносник“, а не към „Не бива да се лъже“.

Затова е важно да обясните в кои случаи лъжата се явява спасение и в кои – прикриване на някакво деяние.

- Посъветвайте малкото да помисли какво би станало, ако околните не знаят истината. Например, ако децата играят с кибрит и бензин – да кажеш на някого това не е клевета и набеждаване, а предотвратяване на нещастие. Ако обаче няма опасност за ничий живот, а попитат детето за чуждото поведение, то има право да каже универсалното „не зная“.

Снимка: Guliver / iStock

- Разкажете, че има неписан закон, който ни разрешава да не разкриваме някаква истина за себе си и за своите близки, ако тя може да навреди. И ако имат възможност да защитят близък човек с помощта на лъжа, тази възможност трябва да се използва.

- Предупредете детето, че когато говори истината, то може да поеме върху себе си излишна отговорност в ситуации, към които няма отношение. Например, ако го помолят да отсъди спор и попитат чуло ли е тази или онази реплика, по-добре да каже „не чух“, ако не иска да се забърка в неща, които ще удовлетворят чужди амбиции.

Милосърдие:

Детето сигурно е чувало изказвания от рода на „думите убиват“ и „думите лекуват“. Дайте примери от книги, от филми, в които в името на това човек да не се отчайва, чува неистина, която го успокоява.

- Кажете на детето кого е редно да щади, скривайки лошите новини и измисляйки оптимистични аргументи, например болни, тъжни, възрастни хора или много малки деца.

- Избройте няколко неутрални фрази, зад които може да се скрие негативната информация, например: „Всичко е наред“, „Изглеждаш по-добре“, „Сигурен съм, че всичко ще се нареди“ и т. н.

- Обяснете, че подобна лъжа отлага узнаването на истината и може да подготви човек за неприятната новина. В някои ситуации тя дори е способна да спаси човешки живот, например на дядото със слабо сърце или на момичето в депресия.

Подражание:

Подражаването на социалното обкръжение и влизането в дадени социални роли предполага определена доза лъжа – понякога се налага човек да споделя вярванията на обществото и да отговаря на очакванията на другите, ако не иска да изглежда като черна овца.

Например, когато класът отива групово в музей, а детето каже на учителя, че предпочита да бъде в сладкарница, това няма да го издигне в очите на групата, нито ще му донесе каквато и да било полза, просто ще го сметнат за несериозен човек.

- Разкрийте му една малка тайна, а именно, че много малко от чуждите хора се интересуват в действителност от това, което мисли то. Прекалената откровеност се възприема от околните като натрапване или егоцентризъм.

- Разкажете му, че съществуват формални и риторични въпроси и го научаете да ги различава. Така например въпросът на дядо Коледа дали детето е било послушно през годината, предполагат утвърдителен отговор, а не изреждане на всички пакости.

Опростяване:

Снимка: Guliver / iStock​

За да избегнем дългите и сложни обяснения, понякога е нужно да пренебрегнем детайлите, в противен случай събеседникът може да не вникне в същността на разговора.

Признайте, че понякога се налага малките да бъдат сплашвани с лошия чичо, защото иначе не могат да разберат защо не бива да бягат от мама на улицата.

Затова, ако детето трябва да обясни подобен казус на своя по-малък брат или сестра, може би ще се наложи „да си изкриви душата“ и да съчини версия, която малкото същество да разбере.

- Предупредете го, че понякога децата са толкова уверени в своята правота, че е по-лесно да коригирате обяснението под тяхната представа, отколкото да им разкриете истината. Пример: сестричката на детето се страхува, че ще умре, защото е глътнала дъвката си и тя ще се залепи за сърцето ѝ. По-добре е да я уверите, че щом чува ударите на сърцето си, значи дъвката изобщо не е там.

- Може да илюстрирате това свое разяснение, като дадете пример как обсъждате едно и също явление с детето на различна възраст. Навярно вашата дъщеря или син помни, как по-рано сте го убеждавали, че бонбоните са свършили, защото забраната да яде повече от тях го е разстройвала, а е било невъзможно да му обясните какво е кариес и здравословно хранене.

- Разкажете, че дългите и пространни обяснения уморяват събеседниците, затова опростяването или определена доза неистина помагат разговорът да се осмисли по-добре и да се съкрати.

Разкрасяване на истината:

Снимка: Guliver / iStock

Лъжата, която носи характер на фантазия, може да превърне и най-скучната история в приказна. Тя позволява на разказвача да се открои, затова не изисквайте от детето педантично описание на това как е минал денят му, оставете му правото да си пофантазира – тази черта е присъща на повечето хлапета, но често критиката на възрастните я потиска.

Обърнете внимание на детето на такива герои като Пипи Дългото чорапче и Карлсон, който живее на покрива – умението да превърнат всяка обикновена случка в събитие ги прави ярки и уникални, запомнящи се.

Предупредете обаче, че е много важно човек да бъде честен със себе си и да различава самоиронията – тогава ще може във всеки момент да си признае, че е поукрасил действителността, но не с лошо чувство, а за да развлича слушателите си.

Адаптация Марина Атанасова