Тормоз в училище

Спомням си, че в предучилищната имаше едно момиче, което беше по-голямо от мен, и ме тормозеше, но как точно се случваше тормозът ми е малко в мъгла, защото много бързо спря, след като повиках на помощ по-голямата си сестра, тогава в 7 клас в същото училище. Просто дойде през едно междучасие да ме види и момичето спря да се занимава с мен.

После се появи един Тишо (неговото име си го спомням, защото фамилията му беше Ташков и комбинацията от двете ми идваше направо като виц), който също се опитваше да се драка нещо с мен, но аз не му обръщах особено внимание до момента, в който просто не ми писна и не го „изказах“ на баща ми.

Сега си давам сметка, че това май не беше много добра идея, защото в един чудесен ден татко ми се появи в училището с черния си шлифер и тъмните си очила (нещо като прототип на Нео от „Матрицата“), дръпна Тишо настрани и му каза някакви неща, които и досега си остават обвити в мистерия, обаче това момче повече не вдигна дори поглед към моята особа. Истината е, че вероятно баща ми му е нанесъл по-голяма травма, отколкото той на мен.

Снимка: Guliver / iStock

Истински тормозена и заплашена се почувствах като заек в гимназията, когато един от по-големите – ултрас на Левски (не че ако беше на ЦСКА, щеше да е по-различно), реши да ме приклещва по-коридорите, за да проверява „какъв цвят са ми венците“. Явно външният ми вид, състоящ се от малко по-матов тен и чуплива кестенява коса, му се е сторил крайно подозрителен (не че въпросният изглеждаше като от Хитлеровата младеж, но се изживяваше така). И той се „промени“ доста бързо, след като помолих едни приятели да се видят с него след часовете. Всичко мина много цивилизовано.

Не се чувствам зле от нито едно от тези събития. Не мисля, че ми е повлияло кой знае как, но аз и не позволих. Парирах всичко още в зародиш и се оправях, както намирах за добре. По време на цялото ми училищно образование обаче имаше деца, които не можеха да се справят сами.

Разни смелчаци им се подиграваха за всичко, гавреха се с вещите им, на моменти проявяваха и физическо насилие, маскирано за пред учителите като по-груба игра. Но всички знаехме, че не е. И никой не правеше нищо. Да, казвали сме си помежду си „Хайде, стига, остави го“, но нито веднъж подобна ситуация на биваше докладвана на учител, директор, училищен психолог. Защото никой не иска да е „порта“, нали...

Оказва се обаче, че да си „порта“, особено в такава ситуация, е много хубаво, и нещо повече – наложително. Финландското министерство на образованието и културата заедно с учени от университета в Турку от няколко години поддържат и развиват национална програма против тормоза в училище. Тя се казва KiVa и е прекрасна игра на думи. Състои се от абревиатурата на фразата „срещу тормозенето“ („kiusaamista vastaan“), като самата дума „kiva“ в превод от фински значи „мил“.

Снимка: Guliver / iStock

Освен заглавието й, прекрасно изглежда и всичко, което се случва в рамките на тази програма, и особено високата й ефективност. След проучване проведено в 77 училища из цяла Финландия със 7000 ученици от 6 клас, които са били жертва на системен тормоз, става ясно, че програмата е повдигнала самочувствието им и е помогнала да се справят с депресията.

Най-солидният извод от всичко дотук е, че на децата, които биват тормозени няколко пъти седмично, може да се помогне най-качествено, когато направим така, че зяпачите да не са зяпачи. Ако видиш, че някой покрай теб бива тормозен, не подминавай – това е простото правило, на което учат децата. Но идеята е, че финландската образователна система не просто размахва пръст пред учениците, казвайки им „Не правете така, защото е лошо“, а всъщност ефективно ги обучава в специални часове по система, имаща за цел превенция на училищния тормоз.

KiVa разполага и с още една линия, по която действа, и тя е свързана с децата, които вече са жертва на някакъв вид емоционално или физическо насилие, но и с насилниците им, най-често техни съученици. Програмата обаче не подкрепя „нулевата толерантност“ от страна на училището. Т.е. за тях не е важно едно дете насилник просто да бъде наказано, отстранено, посочено като лошо. Необходимо е с това хлапе да се работи също толкова концентрирано, колкото и с жертвата, за да може накрая децата просто да са по-мили едно с друго.

Ако повечето от нас се замислят, че едно от най-важните неща е просто да сме по-мили един с друг, тогава се предвижда такъв живот, че само може да си викаме „Дано“. Засега обаче той се очертава само във Финландия.

Елисавета Цалова