8 неща, които трябва да крием от децата

Учим хлапетата на честност и се стараем да сме максимално откровени с тях, обаче има някои неща, които синовете и дъщерите ни е по-добре да не знаят.

Знаете ли кои са темите-табу в битието на децата? Саша Белкина ги разкрива.

Сексуалният живот на родителите

Абсолютно не бива да говорим за това пред малкото, дори то вече да е тийнейджър, дори да подпитва - отговаряйте колкото се може по-отвлечено, без да привеждате никакви примери.

Още едно важно правило: забранете си проява на сексуалност пред очите на хлапето.

Психолозите не съветват родителите да ходят по долно бельо пред детето от противоположния пол и, разбира се, вратата на спалнята трябва да е заключена, за да избегнете внезапни нощни посещения в неподходящ момент.

Не целувайте мъжа си по устата, ако детето е наблизо. За него наистина е добре да вижда прояви на нежност между родителите си, но те трябва да са по-неутрални: прегръдки, целувки по врата, по челото.

Нужно е да потискате проявите на интимност и когато то навлезе в пубертета и започне да проявява рязко критичното си отношение към родителите.

Вредни навици

Какви сте били вие в училище? Освежете паметта си и си спомнете дали пък не сте яли вредни храни, дали не сте пробвали да пушите, дали не сте висели с часове над компютърните игри? Все неща, които забранявате на децата си като родители и се опитвате да ограничите в тях.

Ако обаче продължавате да си ги позволявате на себе си, всички ваши приказки по тези теми са напълно безполезни. Затова, по възможност демонстрирайте правилен модел на поведение, особено пред децата в предучилищна възраст.

Не се опитвайте да заблуждавате и по-големите - това само ще намали степента на доверие в отношенията между вас и тийнейджърите.

Ако не можете да надвиете в борбата с вредните навици, по-добре им разкажете как те са усложнили вашия живот.

Страхове

Детето гледа на света през нашите очи и нашето отношение към трудни и сложни теми така или иначе му влияе.

Да, на всички ни е притеснено, когато детето поема напред към самостоятелния си живот – и на двора, където има хулигани, и на екскурзия, където никой не е застрахован от пътно произшествие, и в живота на големите е пълно с проблеми.

Но ако говорим за своите опасения и тревоги, детето ще усвои само това че светът е страшно и опасно място. И в резултат ще си имате вкъщи едно неуверено в собствените си сили и страхливо гледащо в краката си човече. Учете го на правилата за поведение и постоянно си служете с позитивни примери.

„Кучетата са много агресивни, не ги приближавай, оня ден едно куче заръфало едно дете и сега е в болница“ – това е абсолютно грешно да се каже. Рационално е да се каже следното: „Кучетата са добри и умни животни, но не бива да ги дразним и да ги гледаме в очите, особено ако са непознати, защото това може да не им хареса.“

Проблеми в отношенията

Скандалите и споровете с мъжа ви, сериозни или не толкова, изобщо разногласията не бива да стават предмет на разговор с детето. Не е редно да разказвате на дъщеря си, че татко не разбира нищо например от педагогика и дипломация, нито да подмятате снизходителни и пренебрежителни коментари по адрес на другия родител.

Така заставяте детето да избира между две личности, които уважава, което за него е тежък и болезнен избор. Говорете за проблемите само в случаите, ако с мъжа ви се разделяте, но дори тогава се постарайте да обясните без негативни изказвания и обиди как и защо се е стигнало до там.

Авторитетът и на двамата родители е еднакво важен – пазете го и го подхранвайте пред детето.

Неувереност

Малко са хората, които са винаги уверени, че постъпват правилно, особено по въпросите на детското възпитание.

Да пуснем ли дъщеря ни на лагер, където ще спи в палатка, да запишем ли сина в друго училище, да увеличим ли джобните? Купища въпроси за решаване, които подлежат на съмнение, но за това съмнение детето не бива да научава.

А когато вземете някакво решение, не показвайте, че се колебаете или страхувате, защото родителните са мъдри, умни, силни, смели и винаги ще бъде така – това е, което му трябва на детето да вижда и узнава.

Чужди тайни

Може и да ви е приятно и интересно да разкажете нещо, което сте узнали за майката на съученик на сина ви, за учителя му, за съседа отгоре, но всъщност това, което знаете, не ви засяга. Не е правилно да го споделяте с детето по няколко съображения.

Първо, защото то може да разкрие тайната на всеослушание и да ви постави в неудобно положение с неподходящ въпрос. И второ, защото това е обсъждане зад гърба на хората и не е добър навик, на който да приучите детето.

Недоволство от детето

Никой не обича деца, които притежават дразнещи и разочароващи черти на характера. Може да обсъдите това с бащата му, но в никакъв случай не прехвърляйте негативното си отношение на детето.

Ок, то не притежава достатъчно ловкост, както би ви се искало, не се отличава с блестящ логически ум, има лоши бележки по математика и няма да стане звездата на танците. Но от важните в живота му хора, каквито са родителите, трябва да получава основно любов и разбиране, а не критика, която ще навреди на неговата самооценка.

Негативно отношение към роднините

Свекървата ви е дразнеща? Братовчедът на мъжа ви е мамино синче? Е, и? И вашата леля е досадна и към други близки могат да бъдат изброени ред претенции и обиди. Само че всичко това не може да се казва на малките - не бива да им се вменява чувство на неприязън към когото и да било!

И още: не му забранявайте да общува с хора, които на вас не ви харесват просто така - без особени причини.

Изключение правят роднините, отношенията с които могат да навредят обективно, например хора с алкохолна зависимост. Тук също има нюанси, защото не е хубаво да бъдете лицемерни или лукави, но е достатъчно да спазвате неутрално отношение и да бъдете вежливи.

А когато детето порасне, може само да си състави мнение за всичко и за всички.

Така няма да ви обвини, че сте му забранявали да общува с близки хора и сте говорили против тях.

А вие – криете ли нещо от своите деца или всичко в семейните ви отношения е прозрачно?