Как да предотвратим съперничеството между братя и сестри

Отношенията между братя и сестри, особено с малка разлика във възрастта, в детството им приличат на безкрайна въртележка: децата спорят, стремят се кой да е лидера, съревновават се за оценките в училище, устройват си катастрофи от различна величина – всичко това, само за да докажат кого родителите обичат повече. Как да използвате този дух на съперничество във възпитанието на децата и защо не трябва да оставяте конкуренцията между братя и сестри без внимание разказва психологът Олга Маховска.

Добре е по-рано да подготвите детето, че се очакват по-малки братя или сестри: разкажете му, че то ще престане да бъде единствено, но ще си остане любимо – това е очевидно за вас, но не и за него. Направете на голямото дете подарък, пригответе вкусна закуска за цялото семейство – не му позволявайте да се почувства изоставено и забравено в суетата, свързана с пристигането на бебето.

Нежността и грижата на родителите нараства с всяко следващо дете: ролите на майката и на бащата вече не предизвикват такова безпокойство, както с бебе номер едно, когато всички емоции се преживяват за пръв път. Затова и родителите трябва да разбират детските конфликти, а не да ги подминават с реплики като „не се занимавай с по-големите“ или „отстъпи, бъди по-умен“.

Статистиката показва, че големите деца са по-силни и имат повече навици, затова те се справят по-леко с конкуренцията, а понякога не я и забелязват, но по-големият проблем, отколкото съперничеството за тях могат да станат наложените задължения.

По-големите деца не трябва да се грижат за малките само заради това, че са се родили по-рано: не поставяйте детето преди факта, но се убедете, че няма нищо против да бъде бавачка.

Децата от различна възраст трябва да получават справедливост по равно, в противен случай на 10-годишна възраст те ще започнат да се възмущават и да поставят братята и сестрите си в не най-добрата им светлина в опит да изравнят правата си. В този момент е много важно родителите щателно да се ориентират в конфликтите им – ако не ги разрешите, те ще се превърнат в открита вражда.

Победата на един от съперниците винаги трябва да бъде правилно разбрана: пет вкарани гола очевидно са по-добър резултат от три, но любимецът няма да стане лидер – децата винаги чувстват фалша, дори без да разбират причините за него. Постоянно трябва да се грижите за това да има равновесие между братята и сестрите, иначе последствията ще се усещат с години – случва се човек на шестдесет и няколко години да разкаже на психолога как когато бил малък на брат му купили два шоколада, на него един, и още му е обидно.

Случайна постъпка или рязка фраза може завинаги да промени не просто отношенията, но и съдбата, затова не трябва нито да сравнявате, нито да съдите децата. Давайте оценки не на детето, а на неговите действия: не „ти си лош“, а „ти не постъпи добре, помисли, как да се поправиш“, не „ти си глупава“, а „не ти се получи сега, опитай още веднъж“.

Обърнете внимание, че момчетата възприемат забележката като подсказка, а момичетата – като обида.

Детските душевни травми са фатални, а децата със силен темперамент, като правило, много и с удоволствие си изясняват отношенията.

Родителите трябва да превърнат съперничеството във възможност за самореализация като най-простия начин за това е да запишете детето на кръжок, който му е интересен – така ще се конкурират с връстниците, а не с братята и сестрите си.

Интересно е, че двуполовите деца на едни и същи родители често са успешни в личния си живот, тъй като в детството си са се научили да си взаимодействат с противоположния пол.

Текст: woman.rambler.ru, адаптация Надя Горанова