Внимавай, ще се провалиш!

Навикът да мислим все негативно прецаква и най-благородните ни опити да възпитаваме адекватно децата. Така си мисля, докато подминавам майка с малко момиченце, които кръжат из парка.

Майката бърка в чантата, разгъва сандвич и тръгва да чупи от него, за да подава на детето да яде. То вдига ръчички, на около 2 годинки е, и моли да вземе филийките, обаче: „Не! Не пипай, ще го изтървеш!“, изпискано с фалцет, като че ли кой знае колко страшно нещо се е случило.

Защо майката реагира така неадекватно, защо първото ѝ очакване е, че детето ще се провали в това елементарно начинание?

Явно то иска да яде, значи вероятно ще внимава, за да си хапне. Ако пък наистина изпусне хляба, няма да се случи нещо прекалено ужасно, все пак наоколо е пълно с гълъби и врабчета, които това чакат.

А и паркът е квартален, явно двете живеят наблизо, така че бързо ще се приберат и хлапенцето едва ли ще остане гладно.

Да, ама не – майката повишава тон, пророкува провал, драматизира и всява паника за едното нищо.

Подминах, но се заразмислях в кои случаи родители прекаляват и реагират нелепо, предричайки неуспех на децата си – най-невъзпитателната реакция, ако питаме психолозите.

Случаите, в които най-мъдрото, което могат да направят майките и бащите, е да броят до 10. Поне до 10. И да го правят наум, за да няма после "ама къде сбъркахме".

Когато детето прави нещо за първи път:

Логично е да сме с изострено внимание – я ще си бръкне в окото с пълна лъжица супа, ако за първи път сте му дали да яде само, я ще я запокити и кухнята ви весело ще се изпъстри с парченца моркови и сварено фиде.

Ако в този момент кажете: „Внимавай, ще изпуснеш лъжицата!“, може поне още един месец малкото да не посегне към приборите за хранене. А това не е добре нито за него, нито за вас.

Снимка: Guliver / iStock

След като то вече е проявило желание да се храни самостоятелно, колкото и да са неловки тези първи опити, е прекалено грубо да ги пресичате, вменявайки му, че няма да се справи. Кой го твърди?

Та това е просто една лъжица супа. Или пет. Максимум. В началото то едва ли ще има търпението да изяде внимателно повече от пет лъжички само. Потърпете, поощрете, ръкопляскайте на всеки опит за самостоятелност и независимост – нали всеки се стреми към тях!

Когато детето пробва отново нещо, което първият път не му се е отдало:

Да се качва по стълби. „Неееее, недей, ще паднеш!“

Да си връзва обувките. „Остави, не можеш, малка си още!“

Да дъвче ябълка. „Спри, ще се задавиш!“

Да си тегли само шейничката. „Олеле, къде си тръгнал, ще се измориш!“

Да…

Независимо колко е трудно или опасно нещото, което то иска да пробва, не влизайте в образа на прокобата. Детето проявява инициатива – това е чудесно!

Гордейте се и не обричайте опитите му на неуспех, това потиска и голям човек, какво остава за малко дете. Ако се притеснявате, че ще падне, ще се нарани, ще се задави, ще сбърка нещо - помогнете, бъдете до него и подайте ръка във всеки смисъл на думата. Това е част от порастването: и неговото, и вашето.

Марина Атанасова