Децата се карат – да се намесваме ли

Нашите майки и баби не са се намесвали, когато, като бяхме малки, някое дете ни обиждаше, дърпаше и буташе на двора.
Когато момчетата връзваха коланите на ученическите ни престилки за чина по време на час и, когато в междучасието се разразяваха скандали за кой е по-умен, родителите ни дори не подозираха. Ние се разправяхме помежду си, а после се сдобрявахме без възрастните да ни разтървават и помиряват.

Сега обаче дъщерите и синовете ни звънят, плачейки, че еди кой с ги е обидил – да вземаме ли отношение? 

Не се намесвайте в тяхната социализация

Конфликтите са неразделна част от живота, а те са всевъзможни – децата винаги ще се дразнят едно друго, ще се карат, ще се замерят със снежни топки. Не бива родителите да се намесват в подобни ситуации, ако става въпрос за единични случаи, тъй като агресията не е насочена конкретно към вашето дете и не се повтаря.
Дайте им възможност да разрешат конфликта сами. В края на краищата, това са умения за социализация, които е важно да се развиват отрано.

„Социализацията не е само общата игра на катерушките, когато децата са на две години, а и умението да се преодоляват различни конфликти и да се отстоява собственото мнение“, коментира Лариса Суркова пред deti.mail.ru.

Всъщност, най-горещите скандали се разгарят не между децата, които се опитват сами да разрешат ситуацията, а когато се намесят и родителите.

Не им се нахвърляйте, но и не ги пренебрегвайте

Ако децата не успяват да си поделят мястото на люлката, най-доброто, което родителите могат да направят, е да не се намесват. Нека сами да се разберат кой ще се люлее, кой ще изчака. Уверявам ви, че в повечето случаи всичко ще приключи мирно. Но ако от двете страни се набъркат майките, които се застъпват за своите деца, те ще почувстват окрилени и агресията им ще се разгърне – тогава със сигурност ще има блъскане и бутане, твърди психологът.

Родителите са водени от добрите намерения и искат да защитят своите деца. Но  понякога някое от тях може напълно съзнателно да манипулира конфликт, призовавайки майка си на помощ, която си мисли, че щом то се оплаква, значи не е виновно.Но ситуацията може да бъде съвсем нееднозначна.

Най-лошото, което може тя да направи, е да игнорира молбата на детето: „Не се бъркай в моите неща.“ Щом го казва, значи разбира добре как да действа.

По-лоша може да бъде само ситуацията, когато възрастният, подвластен на емоциите, започне да обижда „виновника“.

Не намесвайте големите деца в конфликтите на малките

Децата копират всичко от нас и логиката е проста - ако ние разрешаваме своите спорове с крясъци, малките също ще правят така. Задачата ни е да ги научим правилно да излизат от такива ситуации, преди да се развикаме, да помислим, да изслушаме и двете страни и да вникнем във всички техни: „А пък тя…“, „А пък той…“ И чак после да преценим разумно кой е прав и кой - не, да помолим виновния да се извини и да въдворим мир.

Снимка: Shutterstock

Понякога родителите делегират ролята на арбитър на по-големия брат или сестра, но ефектът може да бъде обратен, твърди психологът. Всички деца, и малки, и големи, рядко се осланят на мъдро и сдържано поведение, а техните представи за правилно и неправилно могат да се различават от вашите.

Тормозът в училище

Тормоз е имало винаги, но в наши дни проблемът с ученическия тормоз е огромен и ако вашето дете е унижавано редовно в училище, трябва да се намесите незабавно. Често родителите узнават със закъснение за проблемите, защото детето се страхува да каже, а напрежението може да ескалира. Затова научете отрано детето, че не е срамно да помолиш за помощ, когато се налага, и че родителите винаги ще го подкрепят.

Първо трябва да разберете в какво точно се състои конфликта и после – да поговорите с учителя и родителите на виновника.

Случва се при ученически разпри учителите да спазват неутралитет, но понякога педагогът е просто длъжен да се намеси – да изясни ситуацията, да изслуша всички страни и да прецени постъпката. И тъй като невинаги учителя иска да се занимава с това, обяснява как децата трябва сами да се разберат, че вече са големи, че това закалява характера…Подобни трудности не „закаляват“, а пречупват характера, според специалиста. Дори на възрастния човек му е трудно да се противопоставя на съперници и врагове. Ето защо, ако ситуацията не се променя, не се притеснявайте да се обърнете към директора на училището – това е един от малкото инструменти, чрез които можете да повлияете.