Личен опит: Аз съм лоша домакиня, но добра майка

Много жени с малки деца страдат от невъзможността пълноценно да работят, да държат дома си в порядък, както и се чувстват виновни, защото не могат да обърнат нужното внимание на хлапетата. Как да намерим баланса и струва ли си изобщо да го търсим? Една майка разказва от първо лице:

Защо смятам себе си за лоша домакиня? Израснала съм в семейство, където лицето на стопанката бе оценявано по чистотата на тоалетната чиния. Ако няма съответствие, етикетът е сложен със замах. Когато родих по-големите си деца – близначки, изведнъж погледнах на майка ми с други очи. Тя постоянно ми разказваше колко много се е изморявала, за да отдаде нужното внимание на по-горе спомената фаянсова приятелка, както и на порядъка в кухнята. И сега критикуваше моята небрежност.
В един момент ме посети логичната мисъл за това, че мама, вероятно, ме е възпитала не както трябва. От мен е станало, каквото е станало: безхаберно и безотговорно създание, което изобщо не се замисля какво да избере пред опциите да поспи или да измие пода. И някак се примирих със своя избор - да играя с децата, а не безкрайно да чистя и подреждам.
Съгласих се с майка ми веднъж и завинаги: да, аз съм лоша домакиня. И изобщо не ми е съвестно. И гласът на майка ми (живея отделно от нея вече повече от десет години) в един момент спря да звучи в главата ми.
И престанах да се оценявам по мамината скала.
В резултат, вече с четири деца, подът ми често се оказва неизмит - просто пускам една прахосмукачка и това е; ако не искам да готвя, купувам готова храна; съдовете ги мият големите деца и това ми се струва нормално за 14-годишни тийнейджърки. Гладенето на дрехи по принцип смятам за истинска загуба на време и никой не страда от този факт.

Защо смятам себе си за добра майка? Защото искрено ми е интересно с децата: много се разхождаме заедно и прекарваме времето си по различни начини – плаваме, обсъждаме прочетени книги или превеждаме филми от английски. До колкото мога да преценя – това и на децата им е интересно.
Важно ми е да бъда честна с тях – ако съм изморена, раздразнена или не искам нещо си, не се преструвам и се държа така, както ми идва отвътре. Понякога подобна демокрация води до известни безхаберия и въобще – до анархия, но и аз нямам за цел да отглеждам марионетки.

Всичко, което искам, е да науча децата си да взимат самостоятелни решения и да носят отговорност за тях. В личен план това се отнася и за бита: „Деца, вижте. Хубаво е, когато е чисто, но аз не успявам, защото отиваме на разходка и после имам още работа. Сега просто ще измета пода (или вие ще ми помогнете и ще го направите сами), след това ще излезем, а ще го измием, след като се върнем или утре.“

И съвсем в реда на нещата, на следващия ден подът действително се оказва измит.

Текст: Ксана Файрклоуг Файрклоуг/detstrana.ru, превод: Надя Горанова