Когато децата търсят своето „Аз“

Често родителите се изненадват, когато учителите им се оплачат, че техните деца са „невъзможни“ в клас. Как може нашите малчугани да бъдат описани по този начин?!

Това се получава, защото мама и татко общуват с хлапетата в домашната среда, където има определени правила и разпределение на ролите. В широката социална среда те влизат в други взаимодействия, които изискват различни компетенции и умения.

У дома има йерархия и малките са в ролите на дъщери и синове; на братя и сестри. Това предполага зависимост и подчинение в някаква степен спрямо възрастните, полагащи грижи за тях, защото те задават нормите и регламентите в общуването.

Навън децата влизат в роли, различни от познатите в защитената домашна среда. Там те са приятели, конкуренти; ученици, граждани и пр. Често не си даваме сметка за неписаните правила, по които се регулират отношенията в различните ситуации на общуване, а те изискват:

- отстояване на територия и мнение;

- изграждане и проверка на доверие;

- упражняване на сила и натиск;

- експерименти в различни посоки.

За да могат младите хора да намерят себе си, своя стил, да формират светоглед на база на постъпващата от различни източници информация, да тестват и подредят своята ценностна система.

Децата приемат първичните модели от собственото си семейство, но се нуждаят от натрупване на личен опит. Това може да се случи чрез игра и влизане в различни стилове и роли.

Понякога малките са отстъпчиви и сговорчиви, друг път – настъпателни и груби. Това не означава, че те са се променили, че проявяват неуважение и трябва да бъдат порицавани и наказвани. В търсенето на своето „аз“ младите хора се нуждаят от разбиране, подкрепа и насърчаване по подходящ начин от всички възрастни – родители, разширено семейство, педагози. Участието в различни и разнообразни контексти на общуване е възможност за младите хора да открият своите силни страни и да усвояват ефективните начини за саморегулация на поведението.

А предизвикателството пред възрастните е да имат адекватно разбиране за процеса на формиране на личността, да предложат ефективен модел на възпитание, който да включва ограничения, но и поощрения; разбиране и уважение към личността на младия човек.

Русана Гаджанова е клиничен психолог. Работи с деца, родители, индивидуални клиенти и групи. Сертифициран треньор по позитивно родителство и член на Дружество на психолозите в България от 2005 г. В последните години се занимава с арт терапия и води тренинги и обучения на професионални екипи.

тел. 0886/320 659; e-mail: russana_g@abv.bg, facebook: АРТ – алтернативи за развитие и терапия