Струва ли си да спасяваме връзката

Всеки който си задава този въпрос, обикновено е на прага на отчаянието – объркан и уплашен от избора, който стои пред него – да си тръгне или да остане. Така е, когато връзката не носи удовлетворение на единия от партньорите, или и на двамата. Опасността от грешка в тази ситуация е огромна, затова се взираме по-дълбоко в нея.

Отговорността е за двама

В любовната сфера ролята на спасител е твърде погрешна, най-малкото затова, че не само той не спасява никого, но може да пострада и сам, защото отношенията в двойката са продукт на действията на двама души. Винаги. Без варианти. И ако отношенията не носят нищо, освен болка и обида, първото, което трябва да се направи, е да се обсъди ситуацията от гледна точка на отговорността.

Всеки от двамата би трябвало да си зададе въпроса: „Какъв е моят принос да се стигне до такъв финал“? Тук много хора бъркат, формулирайки въпроса така: „Какво направих, за да предотвратя този развой на нещата?“ или „Какво направи Той/Тя за разрушаването на отношенията ни?“.

Правилно зададеният въпрос предполага изясняване на личната отговорност и на двамата.

Определяне на проблема

В какво точно се състоят „лошите“ отношения? Не се чувствате щастливи заедно? Не понасяте някои качества или навици на партньора си? Не ви се нрави начинът на общуване, например взаимните оскърбления, скандалите, прибиранията му/ѝ по нощите?

Важно е да се разбере, че опитите да се промени Той/Тя са обречени на провал. От помощ отново би могъл да бъде разговорът. Това би бил труден разговор, ако връзката е разрушена толкова, че липсва комуникация. Но ако човек се опитва да подобри брака или връзката си, а не просто да каже "Чао", разговорът е много необходим.

Прощаване с илюзиите

Погледнете реалистично на нещата – какво ви се налага да пожертвате, за да промените ситуацията? Готови ли сте да го направите? Справедливо ли е то за вас и за човека, когото обичате?

Едно е да се карате, защото Той/Тя демонстрира безразличие в даден момент, за това, че не ви носи кафе в леглото сутрин, и съвсем друго, ако имате, да речем, различни възгледи за верността в брака и разпределението на ролите в семейството.

Отговорност за семейството

Не е никак маловажно отношението към второстепенните участници във вашите отношения – деца и родители. Партньорите често бъркат, когато ги игнорират и не са достатъчно отговорни за тях. Например повтарят непрекъснато, че единствената причина да не се разделят е, защото се страхуват да не наранят детето. Или обвиняват свекървата, че е провалила брака.

Подобни възгледи просто не са верни - означават само, че двойката опитва да прехвърли вината на други заради своето безсилие да се справи с проблема. Нито родители, нито деца биха могли да влияят на постъпките на възрастни, зряломислещи хора. Ако те имат желание да останат заедно, няма как нещо да ги раздели и обратно – ако единият или двамата стигнат до извода, че не могат да живеят повече заедно, надали ще помогне и семеен психолог.

Да се допитате до него обаче е добра идея – специалистът може, разглеждайки проблема отстрани, да помогне да се осъзнаят грешките и отношенията да започнат по нов начин.

Има истина в думите на Хелън Фишър, авторка на книгата „Анатомия на любовта“: „Любовта е наркотик – прекрасен наркотик, когато всичко върви наред и ужасен – когато нещата се объркат.“

По материали на detstrana.ru