Защо съм ядосана майка?!

Беше ден като всеки друг. Шумен. Стимулиращ. Изискващ.
Детето ми в предучилищна възраст не искаше да си ляга и ревеше с пронизващи стонове. По-малкото скандираше, че иска портокалов сок със звук от 90 децибела. На бебето му беше време за хранене и плачеше на пресекулки така, както само едно бебе може да прави.

Всичко това се превърна в какофония от звънтящи символи в главата ми и почувствах как мозъкът ми избухва. След което силно и ядосано изкрещях: „Всички просто МЛЪКНЕТЕ, по дяволите!“ В пълен шок гледах децата, те ме гледаха по същия начин и после – за част от секундата – всички започнаха да плачат. С големите сълзи на страданието.
Седнах на пода до тях и заревахме заедно.
Ех, де да можех да бъда муха на стената в този момент…

Никога не съм се смятала за гневен човек. Също така никога не съм се смятала за човек, който си пада по децата, а в момента ей, ме на – имам пет. Така че, ето какво:
Преди да стана майка честно си дадох сметка за своя темперамент. Искаше ми се да обвинявам червената си коса, но в случая трябваше да бъда откровена със себе си. Съществуват определени поведения и обстоятелства, които предизвикват гнева ми и това е нещо, за което непрекъснато трябва да внимавам вкъщи. Защо?

1) Защото не искам децата ми да ме помнят като ядосана и лоша;
2) Защото да имаш ядосана и лоша майка създава на децата проблеми;
3) Защото чисто и просто не е яко да си в лошо настроение.

Ето 5 често срещани причини да сте гневна майка. Не са изчерпателни, но поне са основните.

1. Приемате нещата лично
Поради някаква ирационална причина ние, майките, приемаме неподчинението като лична обида. Казвам им едно, те правят друго, а аз се чувствам обидена от тяхната дързост. И после си напомням, че те все пак са деца. Интуитивно искат родителите им да бъдат доволни от тях, но в същото време нямат интуицията да знаят как да го направят. Освен ако не искате да подлудявате нон-стоп, не трябва да приемате присърце тяхното поведение или избори.

Малко преди гневът ви да избие по повод конкретна ситуация и да нанесете удара, спрете се за момент и се замислете откъде именно тръгва този гняв. Дали не сте ядосана просто, защото те не са направили това, което сте казали?
Успокойте се и си спомнете: последователност, дисциплина и обучение са нещата, които водят до така желаните резултати, а не страхът на децата от вашите гневни изблици.

2. Трябва да коригирате очакванията си
Трудно е знаем какво да очакваме като майки. Не искате нито да имате ниски изисквания, нито да прекалявате. Това е процес, който изисква регулярно координиране, но ако очаквате от 3-годишното да се държи като 6-годишно, тогава ще се ядосате.

Вчера се чувствах напълно изцедена. Лежах и кърмех 5-седмичното си бебе (което обичам да правя, когато се опитвам да си почина за малко) и то спря за малко да суче, защото трябваше да го оригна. Тогава буквално седнах и без дори да се замисля, казах: „Тези деца не могат да правят нищо самостоятелно.“ Ха. После се смях на себе си и гушках, и гъдилках, и оригвах бебето и осъзнах, че трябва да коригирам някои от очакванията си по отношение на децата:
Ще очаквам послушание, но не на 100%.
Мога да очаквам добро поведение, но не ако съм кисела цял ден.  

3. Изтощена сте и имате нужда от презареждане
Майчинството изисква доста жертви, но не мисля, че здравият разум е едно от тях. Има някои неща, които трябва да правим, просто защото трябва.
Например да се опитваме всекидневно по всякакъв възможен начин да намираме време за себе си. Ако сте изтощена и няма какво да дадете, а все пак продължавате да го правите, всъщност не правите нищо.

Останете сама. Нека мъжът ви или друг член на семейството да гледа децата. Или ги сложете да си легнат рано и правете нещо, което ви помага да разпуснете и да се презаредите. Ако имате възможност, отидете на почивка с други майки за уикенда. Ако ли пък не, седнете и се опитайте да си напишете от какво имате нужда, за да останете нормална. Започнете или продължете да се занимавате с някакви хобита.

4. Оставили сте нещата да излязат извън контрол и имате нужда от рестартиране
Боли ме да пиша това, но голяма част от поведенията на децата ни са резултат от нашите родителски стратегии. Не всички, разбира се, защото и малките имат собствена воля. Но ако сме отпуснати, твърде стриктни или непостоянни тяхната свободна воля ще ги кара да правят неочаквани неща.
Съвсем нормално е да сме създали добра система, да се оставим на автопилот и после да осъзнаем, че системата има нужда от малко ремонт.

Ако атмосферата вкъщи изглежда, че излиза извън контрол, предлагам да натиснете копчето за рестартиране:
Затегнете юздите за една седмица.
Бъдете свръх последователни.
Определете очакванията си, след което обяснете отново и отново какво се очаква от децата.
Обяснявайте отново и отново какво ще стане, ако те не направят каквото очаквате от тях.

Ще бъде тежко за седмица, но за кратко време ще постигнете завръщане към нормално и задоволително поведение. Въпросът е да погледнете на нещата отвисоко.

5. Стресирана сте и имате нужда от изход
Когато съм стресирана и не съм осъзнала напълно това, ставам доста избухлива. Всяко дребно тъпо нещо ме събаря. Няма значение дали вашият изход е някакво хоби или спорт, намерете начин да освободите фрустрацията си по други начини, освен да избухвате пред децата.

Също така, ако постоянно сте стресирана може би е време да вземете по-съществени мерки, като консултация със специалист. Или дори да поставите твърди граници във взаимоотношенията, на работа, изобщо в сферите, които са извън вашия контрол.

Може да не сте в състояние да контролирате обстоятелствата, които причиняват вашия стрес, но децата ви не трябва да страдат от това. Може би имате нужда да се освободите от някои дейности, да намалите темпото и да преосмислите приоритетите си.
Дори и нещо драстично да трябва да бъде направено, ще се радвате, че сте сторили нещо, когато сте успели да завършите деня, без да избухнете.

Но нека да се върнем на ревящия момент…
Всички седяхме на пода и плачехме, а след малко аз започнах да се смея. Удивително, но те също започнаха да се смеят. „Съжалявам, деца“, казах. „И ние, мамо!“, казаха те, докато ме прегръщаха и целуваха.

Така че колкото и да е нормално да се ядосваме, би трябвало да можем да контролираме това.
Докато децата ни имат нуждата да разбират, че техните действия имат последствия, няма смисъл да избухваме пред тях. И вместо да се опитваме просто да не крещим, трябва да знаем – гневът не проблем, проблемът е по-дълбок.

 Rachel Norman/ amotherfarfromhome.com,